Мишел Уелбек - Подчинение

– В това отношение – тя поклати глава колебливо, – в това отношение съм по-малко оптимистка от тебе. Когато една мюсюлманска партия идва на власт, това не е никога много добре за евреите. Не се сещам за пример, който да го опровергае...

Замълчах си; всъщност не познавах достатъчно добре историята, в училище не внимавах, а по-късно така и не успях да прочета нито една историческа книга, нито една докрай.

Тя си сипа отново. Точно това трябваше да направим, да се понапием, предвид обстоятелствата; още повече че шампанското беше хубаво.

– Брат ми и сестра ми могат да продължат образованието си там в лицеи; аз също мога да се запиша в университета в Тел Авив, изпитите ми ще бъдат частично признати. Но какво ще правя в Израел? Не знам дума иврит. Моята страна е Франция.

Гласът ѝ леко се промени, усетих, че е на ръба да се разплаче.

– Обичам Франция! ... – каза тя с все по-пресеклив глас. – Обичам, знам ли... обичам сиренето!

– Имам! – скочих с клоунски жест, за да разведря атмосферата, и затърсих в хладилника: действително бях купил "Сен Марсьолен", "Конти", синьо сирене от Кос. Отворих също така бутилка бяло вино; тя не им обърна никакво внимание.

– И после, после искам да се свърши между нас – каза тя и заплака.

Станах, взех я в обятията си, не намирах нищо смислено за отговор. Заведох я в стаята, прегърнах я отново. Тя продължи да плаче тихичко.

Събудих се към четири часа сутринта, беше пълнолуние, всичко в стаята се виждаше много добре. Мириам беше легнала по корем, облечена само с тениска. Движението по булеварда беше на практика нулево. След две-три минути едно товарно рено трафик се приближи с бавна скорост и спря пред блока. От него слязоха двама китайци, за да изпушат по цигара, изглежда, разучаваха околността, после без явна причина се качиха обратно и колата се отдалечи по посока на "Порт д'Итали". Върнах се в кревата, погалих дупето ѝ, тя се сгуши в мен, без да се събуди.

Обърнах я, разтворих бедрата ѝ и започнах да я галя; тя се подмокри почти веднага и аз влязох в нея. Винаги беше обичала тази проста поза. Повдигнах бедрата ѝ, за да проникна дълбоко в нея, и започнах да се движа напред-назад. Често казват, че женската наслада е много сложна, тайнствена, но поне за мен механизмът на моята собствена наслада ми е все още непознат. Усетих, че този път ще бъда в състояние да се контролирам толкова дълго, колкото е необходимо, че ще мога да спирам приливите на удоволствие, както си искам. Движех се гъвкаво, без умора, след няколко минути тя започна да стене, после да вика, а аз продължавах да прониквам в нея, продължих дори когато започна да стиска пениса ми с катеричката си, дишах бавно, без усилие, имах чувството, че съм вечен, после тя изпусна едно дълго стенание, аз се отпуснах върху нея и я обгърнах с ръце, тя повтаряше: "Скъпи мой... Скъпи мой...", плачейки.

Неделя, 22май

Събудих се отново към осем часа, включих машината за кафе и си легнах; Мириам дишаше равномерно, дъхът ѝ акомпанираше в малко по-нежно темпо дискретния шум на кафемашината. Издути купести облачета се носеха в лазура; те бяха за мен открай време облаците на щастието, тези, при които блестящото бяло има единствено за цел да подчертае синевината на небето, тези, които децата избират, когато рисуват къщата мечта – с димящ комин, поляна и цветя. Не знам какво ме накара да включа iTele веднага щом си сипах първата чаша кафе. Звукът беше много силен и ми трябваше време да намеря дистанционното управление и да натисна бутона "без звук". Твърде късно, беше се събудила; все още по тениска, тя дойде в хола и се сгуши на канапето. Беше свършено с нашия кратък миг на покой; включих отново звука. Информацията за тайните преговори между Социалистическата партия и Мюсюлманското братство беше изтекла по интернет през нощта. Дали беше iTele, BFM или LCI [37] Френски информационни телевизионни канали. – Б пр , всички говореха само за това, едно непрекъснато специално издание. До момента нямаше никаква реакция от страна на Манюел Валс, но Мохамед бен Бюлие щеше да даде пресконференция в единайсет часа.

Пълничък и жизнерадостен, често хитър в отговорите си на журналистите, кандидатът мюсюлманин те караше да забравиш, че е бил един от най-младите студенти в Политехниката на Франция, преди да влезе в Националното училище за администрация във випуска "Нелсън Мандела" – същия, от който беше и Лоран Вокиез [38] Френски политик (1975), член на Съюза за народно движение (UMP), говорител на правителството след парламентарните избори през 2007 г., по-късно министър по европейските въпроси, министър на висшето образование и научните изследвания, понастоящем назначен за генерален секретар на Съюза за народно движение след избора на Никола Саркози за негов председател. – Б. пр. . Напомняше по-скоро на стар добродушен тунизийски квартален бакалин – какъвто е бил впрочем баща му, макар и бакалията му да се е намирала в Ньой сюр Сен, а не в 18-и район, и още по-малко в Бьозон или Аржантьой.