Мишел Уелбек - Подчинение

– Не – ми отговори сериозно тя, – не можах да намеря нищо, което да ми хареса истински.

След известно мълчание тя разтвори рязко широко бедрата си – беше без гащи и полата ѝ беше толкова къса, че се виждаха очертанията на катеричката ѝ, епилирана и простодушна. "Ще ти направя свирка – каза тя, – една много хубава свирка. Ела, седни на канапето."

Подчиних се и я оставих да ме съблече. Тя коленичи пред мен и започна с анилингус, дълъг и нежен, преди да го вземе в ръка и да ме накара да се изправя. Облегнах се на стената. Тя коленичи отново и започна да ближе ташаците ми, като същевременно ме мастурбираше с равномерни бързи движения.

– Кажи ми кога да го лапна... – каза тя, спирайки за миг.

Изчаках още малко, докато желанието стана неудържимо, и казах:

– Сега.

Гледах я право в очите до мига, в който езикът ѝ не докосна пениса ми, гледайки я, увеличаваше още повече възбудата ми, тя беше в странно състояние, смесица от съсредоточеност и изстъпление, езикът ѝ се виеше около органа ми, ту бърз, ту напиращ и бавен; лявата ѝ ръка стискаше основата на пениса ми, докато пръстите на дясната потупваха ташаците ми, връхлитаха ме вълни от наслада и помитаха съзнанието ми, едва се държах на краката си, бях на две крачки от припадъка. Малко преди рева на експлозията намерих сили да се примоля: "Спри... Спри...". Не можах да позная собствения си глас – деформиран, едва доловим.

– Не искаш ли да се изпразниш в устата ми?

– Не сега.

– Добре... Надявам се това да означава, че ще пожелаеш да ме чукаш малко по-късно. Сега ще хапнем, така ли?

Този път бях поръчал предварително суши и то ни очакваше в хладилника още от следобеда, бях сложил там и две бутилки шампанско.

– Знаеш ли, Франсоа... – каза тя, след като изпи първата глътка, – не съм курва, нито нимфоманка. И ако ти го смуча така, то е, защото те обичам. Защото наистина те обичам. Знаеше ли го?

Да, знаех го. Но знаех, че има и нещо друго, което не успяваше да ми каже. Взирах се дълго в нея, чудейки се напразно как да подхвана темата. Тя изпи чашата си, въздъхна, сипа си втора чаша шампанско и каза:

– Родителите ми решиха да напуснат Франция.

Занемях. Тя изпи чашата си, сипа си трета и продължи.

– Емигрират в Израел. Взимаме самолета за Тел Авив следващата сряда. Няма да изчакат дори втория тур на президентските избори. Най-голямата идиотщина е, че са организирали всичко зад гърба ни, без да ни кажат нищо: открили са си банкова сметка в Израел, намерили са начин да наемат от разстояние апартамент; баща ми е ликвидирал пенсионните си точки; обявили са къщата ни за продан и всичко това, без да ни кажат. Да не кажат на малките ми брат и сестра, донякъде мога да го разбера, може би не са още на възраст да разберат, но аз съм на двайсет и две години, да ме поставят пред свършен факт! ... Не ме принуждават да тръгна с тях, ако настоявам, са готови да ми наемат квартира в Париж; от друга страна, тук започва лятната ваканция, пък и имам чувството, че не мога да ги изоставя, поне не сега, ще им създам твърде много допълнителни тревоги. Не си бях дала сметка, но от няколко месеца промениха изцяло средата си, срещат се само с евреи като тях. Прекарвали са с тях вечерите си, взаимно са се самонавивали, не са единствените, които заминават, поне четирима или петима от техните приятели са ликвидирали всичко тук, за да заминат за Израел.

Една цяла нощ го обсъждахме, без да успея ни най-малко да ги разколебая, убедени са, че Във Франция ще се случи нещо много опасно за евреите, странно е, че подобно нещо им се случва толкова късно, на повече от петдесет години, казах им, че е пълна тъпота, че в Националния фронт отдавна няма нищо антисемитско! ...

– Не чак толкова отдавна. Твърде си млада, за да го знаеш, но бащата, Жан-Мари Дьо Пен, беше връзката със старата традиция на крайната френска десница. Беше кютюк, почти изцяло невеж, със сигурност не беше чел нито Дрюмон [35] Едуар Дрюмон (1844-1917) – френски журналист, писател и политик, създател на Националната антисемитска лига на Франция. – Б. пр. , нито Морас [36] Шарл Мари Фотиус Морас (1868-1952) – френски поет, есеист, журналист и политик, теоретик на интегралния национализъм, главен редактор на националистическото крайно дясно списание "Аксион франсез". – Б. пр. , но мисля, че е чувал за тях, че те са били част от мисловния му хоризонт. За дъщерята, естествено, това вече не означава нищо. Та дори и мюсюлманинът да спечели, не мисля, че кой знае какво те заплашва. Той е все пак в съюз със Социалистическата партия и не може да прави каквото си иска.