Мишел Уелбек - Подчинение

Тръгнах си сред последните, дори помогнах на Анлиз да прибере, нямах ни най-малко намерението да подхвана авантюра с нея – което би било възможно, всичко в нейното положение изглеждаше възможно. Исках да почувства някакъв вид солидарност, една напразна солидарност.

Брюно и Анлиз бяха със сигурност вече разведени, в наше време нещата се развиваха така; един век по-рано, по времето на Юисманс, те щяха да останат заедно и може би нямаше да бъдат толкова нещастни в края на краищата. Вкъщи си налях голяма чаша вино и се зарових отново в "Семейно", беше ми останал споменът, че е един от най-добрите романи на Юисманс; още в началото усетих, че удоволствието от четенето, тук също почти двайсет години по-късно, бе останало като по чудо незасегнато. Може би никъде другаде поохладнялото щастие на остарелите двойки не е описано с такава благост: "Тогава Андре и Жан започнаха да се отдават на наивни нежности, на майчинското удовлетворение да спят понякога заедно, да се изтегнат един до друг само за да са наблизо, за да поговорят, преди да се долепят гръб до гръб и да заспят". Красиво, но беше ли правдоподобно? Можеше ли човек да си представи такова бъдеще днес? Явно бе свързано с удоволствията на трапезата. "Лакомията се бе появила при тях под формата на нов интерес, създаден от все по-увеличаващото се безразличие на сетивата, като страстта при свещениците, които, лишени от плътските радости, цвилят при вида на изтънчените ястия и старите вина." Сигурно е, че по времето, когато жената е купувала и белила сама зеленчуците си, приготвяла е сама месото, оставяла е рагутата да къкрят с часове на огъня, е било възможно да се развие една подобна нежна връзка на майка хранителница; еволюцията в условията на хранене са причина да забравим за тази връзка, която, всъщност Юисманс го признава най-откровено, е твърде слаба компенсация за загубата на плътските удоволствия. Самият той в собствения си живот не е заживявал семейно с някоя от тези жени "домакини", единствените, които според Бодлер заедно с "момичетата" могат да бъдат подходящи за литератора – забележката е още по-вярна, защото момичето може да се превърне с годините в жена домакиня, което е всъщност тайното ѝ желание и естествената ѝ склонност. Тъкмо обратното, след период на "разврат", със сигурност доста относителен, той се отклонява към монашеския живот и именно там го оставих. Взех "На път", опитах се да прочета няколко страници, върнах се към "Семейно", явно, че духовната нишка почти не съществуваше при мен, за съжаление, защото монашеският живот съществуваше все още, непроменен от векове, докато жените домакини къде да ги намериш в днешно време? В епохата на Юисманс те сигурно все още са съществували, но литературната среда, в която се е движел, му е попречила да ги срещне. Честно казано, факултетът далеч не беше по-благоприятна среда. Например Мириам, тя би ли могла да се превърне в хода на годините в жена домакиня? Точно си задавах този въпрос, и подвижният ми телефон звънна, и странно, но беше тя, запелтечих от изненада, в действителност изобщо не очаквах, че ще ми се обади отново. Хвърлих поглед на будилника, беше почти десет часа, бях толкова погълнат от четивото, че бях забравил да вечерям. Затова пък забелязах, че бях почти изпил втората бутилка вино.

– Бихме могли... – тя се поколеба, – не бихме ли могли да се видим утре вечер?

– Да? ...

– Утре е рожденият ти ден. Може би си забравил?

– Да, да, честно казано, съвсем бях забравил.

– Пък и... – последва отново миг колебание – имам да ти казвам и друго нещо. Та ще е много хубаво да се видим.

Събота, 21 май

Събудих се в четири часа сутринта, след обаждането на Мириам бях довършил "Семейно", без съмнение това беше книга шедьовър, бях спал малко повече от три часа. Жената, която Юисманс търси цял живот, той я описва на двайсет и седем години в "Марта", първия му роман, издаден в Брюксел през 1876 година. Жена домакиня повечето време, тя трябваше да запази способността си да се превърне в момиче в определени часове, уточняваше той. Не изглеждаше много сложно да се превърнеш в момиче, по-малко сложно, отколкото да направиш сос беарнез; и въпреки това тази жена той търси безуспешно цял живот. Безуспешно, както и аз до този момент, фактът, че бях на четиресет и четири години, не ме смущаваше сам по себе си особено, ставаше дума за най-обикновен рожден ден, но точно на четиресет и четири години Юисманс си връща отново вярата. От 12 до 20 юли 1892 година той предприема първото си пребиваване в метоха на трапистите в Ини, в Марна. На 14 юли се изповядва след огромни колебания, педантично описани в "На път". На 15 юли за първи път от детските си години се причестява.