Мишел Уелбек - Подчинение

– Мислите ли, че преговорите им ще успеят?

– Нямат избор. Ако не успеят да постигнат споразумение, Националният фронт ще спечели изборите. Макар че дори да успеят, той все още запазва всички шансове да спечели, вие, както и аз, сте следили сондажите. Дори Копе да декларира, че лично той би се въздържал да гласува, 85% от избирателите на Съюза за народно движение ще прехвърлят гласовете си на Националния фронт. Резултатите ще са с малка разлика, с много малка разлика: 50 на 50, наистина.

– Не, единственото разрешение, което им остава – продължи той, – е да предприемат системно дублиране на учебните програми. Що се отнася до полигамията, те вече стигнаха до споразумение, което би могло да им послужи за модел. Републиканският брак остава непроменен, съюз между двама души, жени или мъже. Мюсюлманският брак, евентуално полигамен, няма да има никаква стойност от гражданска гледна точка, но ще бъде признат като валиден и ще дава права, които ще се осъществяват чрез центровете за обществено осигуряване и данъчните услуги.

– Сигурен ли сте? Това ми изглежда невероятно...

– Абсолютно, вече е отразено в преговорите; всъщност то отговаря изцяло на теорията на шериата за малцинствата, която движението на Мюсюлманското братство поддържа отдавна. Що се отнася до образованието, това може донякъде да се приложи и към него. Републиканското училище ще остане, каквото е, отворено за всички – но с много по-малко пари, бюджетът на Националното образование ще бъде разделен най-малко на три и този път учителите нямат да могат нищо да спасят; в настоящия икономически контекст всяко намаляване на бюджета ще получи със сигурност всеобщо одобрение. Успоредно с това ще бъде създадена система от мюсюлмански частни училища, чиито дипломи ще бъдат равностойни – и които биха могли да получават частни субсидии. Естествено, много бързо държавните училища ще станат лошокачествени и всички родители, що-годе загрижени за бъдещето на децата си, ще ги прехвърлят в мюсюлманското образование.

– Същото се отнася и до университета – се намеси съпругата му. – Особено Сорбоната, която разпалва до крайност въображението им – Саудитска Арабия е готова да направи едно почти неограничено дарение; ще станем един от най-богатите университети в света.

– И Рьодиже ще стане ректор? – попитах аз, спомняйки си за предишния ни разговор.

– Да, естествено, изборът му е повече от всякога безспорен; промюсюлманските му позиции са непроменени от повече от двайсет години.

– Той дори прие исляма, ако не ме лъже паметта... – се намеси съпругът ѝ.

Изпразних на един дъх чашата си и той ми наля отново; да, имаше какво да се случва.

– Предполагам, че всичко това е ужасно тайно – подех аз след кратко размишление. – Не разбирам какво ви накара да ми го разкажете.

– При обикновени обстоятелства очевидно бих мълчал. Но в случая информацията е напълно изтекла – и именно това ни безпокои в момента. Всичко, което ви казах, прочетох, в същия вид, в блоговете на някои от активистите на Движението за идентичност – онези, в които успяхме да се внедрим – той поклати глава в недоумение, – да бяха успели да поставят микрофони в най-добре защитените зали на Министерството на вътрешните работи, нямаше да знаят повече. Но най-лошото е, че засега въпреки бомбата, която представлява тази информация, те не предприемат нищо: нито едно комюнике в пресата, никакво разкритие за широката публика, просто изчакват. Това е невиждана ситуация – абсолютно обезпокояваща.

Опитах се да науча повече за Движението за идентичност, но той видимо се затвори в себе си. Доверих му, че имам един колега от факултета, който е бил близък до него, но впоследствие се разграничил напълно. "Да... всички казват това" – подхвърли той саркастично. Когато подхванах въпроса за оръжията, които някои от тези групи, казват, притежават, той само сръбна от портото си и избоботи: "Да, имаше слухове за финансирането им от руски милиардери... но на практика нищо не се доказа" – преди да замлъкне окончателно. Немного след това се сбогувах.

Четвъртък, 19май

На следващия ден се отправих отново към факултета, макар че нямах работа там, и набрах номера на Ламперьор. Според изчисленията ми приблизително по това време той излизаше от часовете си; и наистина, отговори ми. Поканих го да пийнем по нещо; той не обичаше много кафенетата около факултета и ми предложи да се срещнем в "Делмас" на площад "Дьо ла Контрескарп".