Мишел Уелбек - Подчинение

Жан-Франсоа Копе се появи на екрана едва в двайсет и един и петдесет. Измършавял, зле обръснат, с вратовръзка накриво, той създаваше повече от всякога впечатлението на човек, на когото са отправили съдебно обвинение през последните часове. С мъчителна смиреност Копе призна, че става дума за поражение, за сериозно поражение, за което той поема изцяло отговорността; но за разлика от Лионел Жоспен през 2002-ра не стигна дотам, че да се оттегли изцяло от политическия живот. Що се отнася до инструкциите за гласуване на втория тур, той не даде такива; политическото бюро на Съюза за народно движение (UMP) щеше да свика събрание през седмицата, за да вземе съответното решение.

В двайсет и два часа двамата кандидати продължаваха да са с малка разлика, последните числа отчитаха все същия процент – поради тази несигурност кандидатът на социалистите се въздържаше да направи изказване, което щеше да бъде предвидимо трудно. Щяха ли двете партии, които структурираха френския политически живот от началото на Петата република, да бъдат пометени? Подобна хипотеза беше толкова изумителна, че сякаш всички коментатори, които се сменяха бързо един след друг на екрана – та дори и Давид Пюжадас, който едва ли можеше да бъде обвинен в благосклонност към исляма и който беше известен като близък на Манюел Валс, – тайно го желаеха. Минавайки от един канал на друг с такава скорост, като да притежаваше дарбата да бъде вездесъщ, и успешно изпълнявайки до един часа през нощта ослепителни пируети с шала си, Кристоф Барбие беше безспорно един от царете на тази изборна вечер, засенчвайки без затруднение Рьоно Дели, мрачен и печален пред резултата, който списанието му не бе успяло да предвиди, и дори Ив Треар, обикновено доста по-борбен.

Едва малко след полунощ, в момента, когато привършвах втората бутилка "Рюли", обявиха окончателните резултати: Мохамед бен Бюлие, кандидатът на Докторантската федерация, беше на второ място с 22.3% от гласовете. С 21.9%, кандидатът на социалистите беше елиминиран. Манюел Валс произнесе кратко слово, много сдържано, в което поздравяваше двамата спечелили кандидати и отлагаше всякакво последващо решение до събранието на управителния съвет на Социалистическата партия.

Сряда, 18 май

Когато отидох във факултета, за да предам лекциите си, изпитах за първи път чувството, че нещо може да се случи, че политическата система, в която бях свикнал да живея от автохтонното си детство и която от доста време видимо се пропукваше, можеше да се разпадне отведнъж. Не знам какво точно ми създаваше това усещане. Може би поведението на студентите ми от магистърската степен: колкото и аморфни и деполитизирани да бяха, те изглеждаха напрегнати, тревожни, опитваха се да хванат някакви откъслечни новини със смартфоните и таблетите си; във всеки случай бяха повече от всякога разсеяни по време на часа ми. Може би походката на момичетата с бурки, по-сигурна и по-бавна от обикновено; придвижваха се смело напред, три по три, без да се промъкват както обикновено покрай стените, вече владетелки ра терена.

При това бях потресен от инертността на колегите ми. За тях сякаш не съществуваше никакъв проблем и нищо не ги засягаше, което само потвърждаваше наблюденията ми от години насам: стигналите до статута на университетски преподавател не могат да си представят, че определено политическо развитие би оказало влияние върху кариерата им; смятат се за абсолютно недосегаеми.

В края на деня, завивайки по улица "Сантьой" на път за метрото, зърнах Мари-Франсоаз . Забързах се, почти се затичах, за да я догоня, и когато се изравних с нея, след кратък поздрав я попитах направо:

– Мислиш ли, че колегите ни имат право да са толкова спокойни? Вярваш ли, че сме наистина защитени?

– Ааа! – възкликна тя, направи гримаса на гном, която я загрози още повече, и запали един "Житан". – Точно се чудех дали някой най-сетне ще се събуди в този проклет факултет. Не, съвсем не сме защитени, повярвай ми, имам основание да го кажа...

Остави да изминат няколко секунди, преди да продължи:

– Мъжът ми работи в Генералната дирекция за вътрешната сигурност...

Изгледах я удивен: за първи път от десетте години, през които я срещах, си давах сметка, че е била жена и че в известен смисъл е още такава, че един мъж е могъл един ден да изпита желание към това набито, трътлесто същество от рода земноводни. За щастие, тя не схвана изненадата ми.

– Знам – каза самодоволно, – всички се изненадват. Нали знаеш какво означава ГДВС?