Мишел Уелбек - Подчинение

– Тайни служби? Нещо от рода на Дирекцията за наблюдение на територията?

– ДНТ не съществува вече. Сляха я с Главното разузнаване и образуваха Централната дирекция за вътрешното разузнаване, която се преобразува по-късно в Генерална дирекция за вътрешната сигурност, ГДВС.

– Мъжът ти е, значи, нещо като шпионин?

– Не съвсем, шпионите са по-скоро към Генералната дирекция за външната сигурност. ГДВнС зависи от Министерството на отбраната, а ГДВС е част от Министерството на вътрешните работи.

– Следователно това е политическата полиция?

Тя отново се усмихна, по-дискретно, което я загрозяваше по-малко.

– Официално, естествено, не приемат названието, но всъщност да, те са нещо такова. Наблюдават екстремистките движения, онези, които може да се отклонят по посока на тероризма, това е една от основните им задачи. Защо не дойдеш на чаша вкъщи, мъжът ми ще ти обясни всичко. Е, ще ти обясни, доколкото има право да говори, самата аз не съм много наясно, нещата се променят непрекъснато в зависимост от развитието на различните случаи. Но независимо от всичко след изборите ще настъпят сътресения и те ще засегнат непосредствено факултета.

Живееха на скуар [30] Заемка от английски, която означава или площад с градинка, или само градска градинка. – Б. пр. "Вермьонуз", на пет минути пеша от "Сансие". Мъжът ѝ по нищо не приличаше на служител от тайните служби, поне както си го представях аз (всъщност как си го представях? – вероятно като корсиканец, някаква смесица между вагабонтин и барман). Чистичък и засмян, с толкова гладък череп, като да беше лъснат, той беше облякъл домашно сако в шотландско каре, но вероятно на работа носеше папийонка, може би и жилетка под сакото, всичко у него излъчваше една малко старомодна елегантност. Още от самото начало ми направи впечатление със своята интелектуална пъргавина, почти ненормална; беше вероятно единственият бивш студент от улица "Юлм" [31] Екол нормал cюпepиop, едно от най-реномираните френски така наречени големи училища се намира на улица "Юлм" в Париж. – Б. пр. , който след получаването на дипломата си там се е явил на конкурс във Висшето национално полицейско училище.

– Веднага щом ме назначиха за следовател – каза той, сипвайки ми порто, – поисках да бъда прехвърлен в тайните служби; за мен това беше нещо като призвание – допълни с лека усмивка, сякаш вкусът му към тайните служби не беше нищо повече от една невинна мания.

Замълча за известно време, отпи една първа глътка, пак замълча, след което продължи:

– Преговорите между Социалистическата партия и Мюсюлманското братство се оказаха по-трудни, отколкото се предвиждаше. Въпреки че мюсюлманите са готови да дадат повече от половината министерства на левицата – включително и ключови министерства като на финансите и на вътрешните работи. Те нямат никакви различия нито по отношение на икономиката, нито по отношение на данъчната политика; както и по отношение на сигурността – напротив, дори имат, за разлика от партньорите си социалисти, начини да въведат ред в кварталите, където има брожения. Съществуват някои несъгласия във връзка с външната политика, биха желали Франция да осъди по-решително Израел, но по този въпрос левицата ще отстъпи без проблем. Основната трудност, ябълката на раздора при тези преговори, е Националното образование. Интересът към образованието е стара социалистическа традиция и работещите в него са единствените, които никога не изоставиха Социалистическата партия, които я крепяха – до самия ръб на пропастта; само че сега те се сблъскват със събеседник, който е по-мотивиран и от тях самите и който няма да отстъпи под никакъв претекст. Знаете ли, Мюсюлманското братство е особена партия: много от политическите залози са им едва ли не безразлични; и най-вече те не поставят икономиката в центъра на всичко. За тях най-важното са демографията и образованието; онази част от населението, която се отличава с най-висок коефициент на раждаемост и която успява да предаде ценностната си система, побеждава; за тях нещата са точно толкова прости, икономиката, та дори и геополитиката са само прах в очите: онзи, който контролира децата, контролира бъдещето, точка. Ето защо единственият капитален въпрос, единственият въпрос, по който очакват да получат пълно удовлетворение, е образованието на децата.

– И какво искат?

– Какво ли? Според Мюсюлманското братство всяко френско дете трябва да има възможност от началото до края на учението си да получи ислямско образование. А ислямското образование е, от всички възможни гледни точки, много различно от светското образование. Първо, то не може в никакъв случай да бъде смесено; и само определени науки ще бъдат отворени за жените. Онова, което всъщност искат, е повечето жени да бъдат насочвани след първоначалното образование към училища за домакини и да се омъжват колкото се може по-бързо – като едно ограничено малцинство ще може да продължи образованието си, преди да се омъжи, в области като литературата и изкуствата, това е техният модел за идеално общество. Освен това всички преподаватели, без изключение трябва да са задължително мюсюлмани. Правилата, които се отнасят до хранителния режим в столовете, до времето, отредено на петте дневни молитви, трябва да бъдат спазвани, но най-вече учебната програма трябва да бъде приспособена към ученията на Корана.