Мишел Уелбек - Подчинение

Изкачвайки улица "Муфтар", аз си спомних думите на съпруга на Мари-Франсоаз : дали младият ми колега не знаеше повече, отколкото искаше да ми каже? Дали не беше все още замесен в движението?

С кожените си фотьойли, тъмния паркет и червените завеси кафенето "Делмас" беше изцяло в негов стил. Никога не би отишъл в отсрещното кафене "Контрескарп", с влудяващите му фалшиви библиотеки; беше човек с вкус. Поръча си чаша шампанско, аз се задоволих с една наливна бира "Леф" и нещо се срина в мен, изведнъж се почувствах страшно изморен от деликатността и умереността си и атакувах направо, без да изчакам дори завръщането на келнера:

– Политическата ситуация изглежда много нестабилна... Кажете ми честно, какво бихте направили на мое място?

Той се усмихна на откровеността ми, но ми отговори в същия дух:

– Мисля, че бих започнал със смяна на банковата си сметка.

– Със смяна на банковата ми сметка? Защо? ... – осъзнах, че почти крещя, явно, без сам да знам, съм бил много напрегнат.

Сервитьорът дойде с чашите ни, Ламперьор помълча, маркира пауза, след което каза:

– Ами изглежда, че последните развития в Социалистическата партия не се харесват особено на нейния електорат... – в този момент разбрах, че той знаеше, че продължаваше да играе роля в движението, дори може би решителна роля: всички тези тайни информации, които бяха изтекли в небулозата на идентичността, той беше прекрасно запознат с тях, може би именно той беше взел решението да бъдат пазени в тайна, засега.

– При тези обстоятелства... – продължи той – победата на Националния фронт на втория тур става напълно възможна. Те ще бъдат длъжни – абсолютно длъжни, прекалено много се ангажираха пред електората си, който е предимно за суверенитет, в тази посока по време на кампанията – да излязат от Европа и от европейската валутна система. Дългосрочно може би последствията за френската икономика биха били благоприятни, но на първо време ще бъдем изложени на значителни финансови сътресения; никак не е сигурно, че френските банки, дори и най-солидните, ще успеят да устоят. Та затова ви препоръчвам да си откриете сметка в чужда банка – по-скоро английска, като Барклийз или HSBC.

– И... това ли е всичко?

– Ами не е малко. Освен това... имате ли място в провинцията, където бихте могли да се оттеглите за известно време?

– Не, всъщност нямам.

– Съветвам ви да го направите доста бързо: намерете някакъв малък хотел на село. Вие живеете в Чайнатаун, нали? Изгледите за сериозни сблъсъци и грабежи в този квартал са малки; но въпреки това, ако съм на ваше място, ще замина. Вземете си отпуск, изчакайте, докато напрежението стихне.

– Имам чувството, че съм плъх, който напуска кораба.

– Плъховете са интелигентни бозайници – отговори той със спокоен тон, почти забавлявайки се. – Много е вероятно да оцелеят след човека; във всички случаи обществената им система е по-здрава.

– Университетската година все още не е приключила, остават ми още две седмици лекции.

– Това ли било! ... – този път се усмихна откровено, направо развеселен. – Много неща може да се случат, положението съвсем не е предвидимо; но това, което ми се струва, почти невъзможно, е университетската година да завърши при нормални условия...

После млъкна, отпивайки бавно от шампанското си, и аз разбрах, че няма да ми каже повече; една леко презрителна усмивка продължаваше да играе върху устните му, колкото и да е странно, започваше да ми става едва ли не симпатичен. Поръчах си втора бира, този път с аромат на малина; нямах никакво желание да се прибера вкъщи, нищо и никой не ме очакваше там. Питах се дали си има приятелка или някое, какво да е, гадже; вероятно да. Той беше нещо като таен съветник, политически лидер в едно малко или повече нелегално движение; има момичета, които това ги привлича, доказано е. Както, ако трябва да бъда откровен, има и момичета, които са привлечени от преподаватели със специалност Юисманс. Веднъж ми се случи да говоря с едно младо, хубаво, привлекателно момиче, което мечтаеше за Жан-Франсоа Копе; няколко дни ми бяха необходими, за да дойда на себе си. Ама наистина в днешно време можеш да попаднеш на какво ли не при момичетата.

Петък, 20 май

На другия ден си открих сметка в един клон на Барклийз на авеню "Гоблен". Прехвърлянето на парите щеше да отнеме един работен ден, ме осведоми служителят; за мое най-голямо учудване получих картата Виза веднага.

Реших да се прибера у дома пеша, бях извършил формалностите около смяната на сметката машинално, като автомат, и имах нужда да размисля. В началото на площад "Итали" бях внезапно обзет от чувството, че всичко това може да изчезне. Тази малка чернокожа с къдрави коси, с дупе, добре очертано от джинсите, която чакаше автобус № 21, можеше да изчезне; тя със сигурност щеше да изчезне или най-малкото щеше да бъде сериозно превъзпитана. На площадката пред търговския център "Итали 2" имаше както винаги хора, които събираха разни помощи, днес беше ред на Грийнпийс, те също щяха да изчезнат. Примигнах в момента, в който един брадат кестеняв мъж, с дълга до раменете коса, се приближи до мен с цял куп брошури – и изчезна сякаш предсрочно, подминах го, без да го виждам, и хлътнах зад остъклените врати, които водеха към нулевото ниво на търговския център.