– Ама вие наистина ли мислите, че искат да предизвикат гражданска война?
– В това няма ни най-малко съмнение. Ще ви покажа един текст, който се появи в интернет...
Стана и отиде в съседното помещение. Откакто бяхме влезли в хола му, шумовете от престрелката сякаш бяха спрели – само дето не бях сигурен, че се чуваха в къщата му, задънената улица беше изключително спокойна.
Върна се и ми подаде десетина подшити с телбод страници, напечатани с дребен шрифт, документът носеше съвсем ясното заглавие: ДА ПОДГОТВИМ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА.
– Е, има много от този род, но този е един от най-синтезираните, с най-надеждните статистически данни. Има доста цифри, тъй като изследват случаите на двайсет и две страни от Европейския съюз, но заключенията им са за всички едни и същи. В резюме тезата им е, че трансцендентността е предимство на естествения подбор: двойките, изповядващи една от трите религии на Книгата, при които са се запазили патриархалните ценности, имат повече деца от двойките от агностици и атеисти, при тях жените са по-малко образовани, хедонизмът и индивидуализмът са по-малко изявени. Трансцендентността е впрочем до голяма степен генетически предаваща се черта; приемането на дадена религия или отхвърлянето на семейните ценности са от второстепенно значение, хората остават верни в огромното мнозинство от случаите на метафизичната система, в която са били възпитани. Атеистичният хуманизъм, върху който почива светското понятие за "живеене заедно", е следователно обречен на краткотрайност, процентът от монотеистично население неизбежно ще се увеличава много бързо, като това се отнася особено за мюсюлманското население – независимо дори от имиграцията, която ще подсили още повече този феномен. Що се отнася до защитниците на европейската идентичност, те приемат поначало, че между мюсюлманите и останалото население ще избухне, рано или късно, гражданска война. И считат, че ако имат някакъв шанс да спечелят тази война, то тя трябва да избухне възможно най-бързо – най-вероятно преди 2050, но за предпочитане много преди това.
– Всичко това ми изглежда логично...
– Да, в политически и военен план те са несъмнено прави. Остава да видим дали са решили да преминат към действие сега – и в коя страна. Отхвърлянето на мюсюлманите е еднакво силно почти във всички европейски страни; Франция обаче е доста особен случай поради армията си. Френската армия остава една от първите армии в света, тази линия е поддържана въпреки бюджетните ограничения от всички последователни правителства, което означава, че никое бунтовно движение не може да се надява да успее, ако правителството реши действително да намеси армията. Следователно стратегията е задължително различна.
– Тоест?
– Военните кариери са къси. В момента френската армия – сухопътни войски, военноморски и военновъздушни сили, всички, взети заедно – има състав от 330 000 души, като включвам и жандармерията. Годишният набор е около 20 000 души, което означава, че в продължение на около петнайсет години целият състав на френската армия ще бъде подновен. Ако младите активисти на Движението за идентичност – а те са почти всички млади – се запишат за конкурсите за набиране на нов състав на армията, те биха могли да превземат идеологическия ѝ контрол за сравнително кратко време. Това е линията, поддържана от политическото крило на движението от самото начало, именно това предизвика преди две години скъсването му с военното крило, което подкрепяше незабавното преминаване към въоръжена борба. Мисля, че политическото крило ще запази контрола си, докато военното ще спечели като привърженици само няколко маргинали, дошли, запленени от оръжията, от дребната организирана престъпност; естествено, положението е вероятно различно в другите страни, особено в Скандинавия. Мултикултурната идеология е още по-потискаща в Скандинавия, отколкото във Франция, активистите за идентичност са многобройни и опитни, докато от другата страна армията е с незначителен състав и би била вероятно неспособна да се справи със сериозни бунтове. Да, ако в близкото бъдеще в Европа се надигнеше всеобщо въстание, то би започнало вероятно от Норвегия или от Дания; Белгия и Холандия са също потенциално твърде нестабилни зони.
Към два часа сутринта всичко изглеждаше спокойно и аз намерих лесно такси. Поздравих Ламперьор за качеството на крушовата му ракия – всъщност бяхме почти изпили бутилката. Естествено, както всички, бях чувал от години, ако не и от десетки години, да се говори на тези теми. Изразът "след мен потоп" е приписван ту на Луи XV, ту на любовницата му мадам Дьо Помпадур. Той обобщаваше много добре състоянието на духа ми, но за първи път ми мина през ум една обезпокоителна мисъл: потопът в крайна сметка можеше да се случи преди моята кончина. Очевидно не се надявах на щастлив край на живота си, нямаше никаква причина да ми бъдат спестени скръбта, недъзите, страданията; но до този момент можех поне да се надявам да напусна света без прекалени изстъпления.
Читать дальше