Мишел Уелбек - Подчинение

Престрелките бяха спрели. Поемайки по улица "Балю", пуста в този час, ние се озовахме в епохата на нашите любими автори, обърнах внимание на Ламперьор аз; почти всички сгради, невероятно запазени, бяха от времето на Втората империя и началото на Третата република.

– Вярно, дори вторниците на Маларме са се провеждали съвсем наблизо, на улица "Дьо Ром"... – отговори той. – А вие къде живеете?

– На авеню "Дьо Шоази". По-скоро седемдесетте години на миналия век. По-малко забележителна епоха от литературна гледна точка, естествено.

– Онова, което наричат Чайнатаун ?

– Именно, живея в самото сърце на Чайнатаун.

– Може да се окаже далновиден избор – каза той замислено, след дълго умуване.

В този момент стигнахме до ъгъла на улица "Клиши". Спрях, смаян. На около стотина метра на север площадът "Клиши" беше обзет от пламъци; виждаха се каросериите на коли и на един автобус, овъглени; статуята на маршал Монси, величествена и черна, се открояваше насред пожара. Нямаше жив човек. Сцената бе потънала в тишина, нарушавана единствено от повтарящия се вой на една сирена.

– Запознат ли сте с кариерата на маршал Монси?

– Ни най-малко.

– Бил е войник на Наполеон. Отличил се е при защитата на бариерата на Клиши срещу руските завоеватели през 1814 година. Ако етническите сблъсъци се пренесат в центъра на Париж – продължи Ламперьор със същия тон, – китайската общност няма да участва в тях. Много е вероятно Чайнатаун да се превърне в един от най-сигурните квартали на Париж.

– Нима мислите, че това е възможно?

Той повдигна рамене, без да отговори. В този миг забелязах с удивление двама полицаи с преметнати през рамо картечници, облечени в униформи от кевлар [23] Търговската марка на изключително устойчива синтетична материя, от която се изработват платове, гуми и др. – Б. пр. , да се спускат най-спокойно по улица "Клиши" по посока на гарата "Сен Лазар". Разговаряха оживено и не ни удостоиха дори с поглед.

– Те са... – бях толкова ужасен, че ми бе трудно да говоря, – те се държат, сякаш нищо не се е случило.

– Да – Ламперьор беше спрял да върви и си поглаждаше замислено брадичката. – Виждате, че е доста трудно в този момент да се каже какво е възможно и какво не е. Ако някой се опита да твърди обратното, той е или глупак, или лъжец; според мен никой не може да претендира, че знае какво ще се случи през следващите седмици. Та... – подхвана отново той след кратък размисъл, – сега сме съвсем близо до моя дом. Надявам се, че всичко ще е наред с вашата приятелка...

"Улица "Кардинал Мерсие", тиха и пуста, беше задънена и завършваше с фонтан, обграден с колонада. Наоколо масивни портали, снабдени с камери за наблюдение, водеха към обрасли с дървета дворове. Ламперьор натисна с показалец малка алуминиева пластинка, служеща вероятно за биометрична идентификация, и мигновено пред нас се вдигна една метална завеса. В дъното на двора различих, почти скрит от чинарите, неголям частен дом, богатски и елегантен, в стил Second Empire [24] Архитектурен стил, характерен за периода 1852-1870 г., по време на който Луи Наполеон Първи, президент на Втората република, възстановява империята под името Наполеон III. – Б. пр. . Чудех се: със сигурност заплатата му на начинаещ доцент не би му позволила да обитава подобно жилище, тогава какво?

Не знам защо, но си представях своя млад колега сред минималистичен декор, изчистен, с много бяло. Но обзавеждането отговаряше напълно на стила на сградата: тапициран с коприна и кадифе, холът беше пълен с удобни кресла, с кръгли масички, инкрустирани с мозайки от мрамор и седеф; една много голяма картина в помпозен стил, вероятно автентичен Бугьоро [25] Уилям Бугьоро (1825-1905) – френски художник, представител на академичния стил в изкуството, още наречен "помпозен", характерен за Втората империя и отличаващ се с предпочитанията си към историческите теми и ориенталистиката. – Б. пр. , беше окачена на видно място над изящно изработена камина. Разположих се на един диван, облечен в тъмнозелен рипсен плат, приех чаша крушова ракия.

– Можем да се опитаме да разберем какво става, ако искате... – ми предложи той, сервирайки.

– Не, знам много добре, че няма да има нищо по информационните канали. Може би по CNN, ако имате сателитна антена.

– Опитвах в последно време, няма нищо пo CNN, нищо пo Youtube, но това можеше да се очаква. По Rutube пускат от време на време по някое видео хора, които снимат с подвижните си телефони; но е много несигурно, защото и там не намерих нищо.