Мишел Уелбек - Подчинение

– Не мога да разбера защо са се решили на това абсолютно затъмнение, не разбирам какво цели правителството.

– Според мен това е ясно, страхуват се Националният фронт да не спечели изборите. Всяка картина градски размирици означава допълнителни гласове за Националния фронт. В момента крайната десница е тази, която се опитва да разбунва страстите. Естествено, младите от крайните квартали реагират много бързо; но ако се замислите, през последните месеци всеки път, когато нещата излизат извън контрол, винаги първопричината е някаква антиислямистка провокация: осквернена джамия, жена, която под заплаха е била принудена да си съблече никаба, все неща от този род.

– И мислите, че зад всичко това стои Националният фронт?

– Не, те не могат да си го позволят. Работите не се нареждат точно така, да кажем, че има и други начини.

Изпи си чашата, наля ни наново и млъкна. Картината на Бугьоро над камината изобразяваше пет жени в една градина – едни бяха облечени в бели туники, други бяха почти голи, – наобиколили къдрокосо голо дете. Една от голите жени криеше с ръце гърдите си; другата не можеше, държеше букет полски цветя. Имаше хубави гърди, а художникът беше много добър в драпировките. Всичко това беше старо почти век и ми изглеждаше толкова далечно – първата реакция беше на удивление пред толкова неразбираем предмет. Бавно, постепенно, човек би могъл да се опита да влезе в кожата на един от тези буржоа от XIX век, един от тези нотабили с рединготи, за които е била нарисувана картината; би могъл като тях да изпита начало на еротично вълнение пред тази гръцка голота; но всичко това би било много трудно и мъчително връщане във времето. Мопасан, Зола, дори Юисманс бяха далеч по-леснодостъпни. Може би трябваше да говоря именно за това, за тази странна способност на литературата, но реших да продължа да говоря за политика, имах желание да узная повече, а той, изглежда, знаеше повече или поне правеше такова впечатление.

– Вие сте били свързан с движенията за идентичност, струва ми се? – тонът ми беше идеален, на светски човек, който се интересува, който е любопитен и нищо повече, доброжелателна неутралност с елегантен оттенък. Той се усмихна прямо, без задни мисли.

– Да, знам, че този слух се е разпространил във факултета... Да, наистина принадлежах на едно движение за идентичност преди няколко години. Беше Движението за идентичност на католиците, често роялисти, изпълнени с носталгия, всъщност романтици – но и алкохолици в повечето случаи. Всичко това обаче се промени изцяло, загубих контакт с тях и струва ми се, ако днес попадна на някоя от сбирките им, всичко ще ми е чуждо.

Замълчах съвсем преднамерено: когато човек мълчи преднамерено и ги гледа право в очите, създавайки впечатление, че жадно пие думите им, хората говорят. Те обичат да ги слушат, всички водещи анкети го знаят; всички водещи анкети, както и всички писатели, както и всички шпиони.

– Знаете ли... – подхвана наново той, – Блокът за идентичност беше в действителност всичко друго освен блок, беше разделен на многобройни фракции, които никак не се разбираха и спогаждаха помежду си: католици, солидаристи, свързани с "Третия път" [26] Създадено от Леон Буржоа, движението на солидаристите възниква в края на XIX в. и предлага така наречения трети път, различен от комунистическия колективизъм и либералния индивидуализъм. Съвременните му форми и развитието на идеята за "трети път" се приближават все повече до крайната десница и Националния фронт на Марин Льо Пен. – Б. пр. , роялисти, неоезичници, крайни привърженици на светската държава, дошли от крайната левица... Но всичко се промени със създаването на "Автохтонните европейци". Вдъхновени в началото от "Автохтонните републиканци", но приемайки точно обратната теза, те успяха да изпратят ясно и обединяващо послание: ние сме автохтонното население на Европа, първите заселници по тези земи и отказваме ислямската колонизация, както и отказваме настъплението на американските компании и изкупуването на нашето наследство от новите капиталисти, дошли от Индия, Китай и т.н. Те бяха Жеронимо, Кошиз, Ситинг Бул [27] Жеронимо (1829-1090) – един от главните борци за защита на правата на индианците по време на войните на апахите срещу мексиканските и северноамериканските завоеватели; Кошиз (1810-1874) – военен вожд на апахите, участвал в битките срещу северноамериканските завоеватели; Ситинг Бул (1831-1890) – легендарен герой от войните на индианците срещу американските войски. – Б. пр. , което беше доста умело измислено; но най-вече интернет сайтът им беше много моден от графична гледна точка, с впечатляващи анимации и подходяща музика, което им доведе нова публика, публика от млади хора.