Мишел Уелбек - Подчинение

– Вие сте били винаги сериозен човек – поде той, – чел съм всичките ви статии в списанието. Моят случай съвсем не е такъв. Аз бях запленен от Блоа на двайсет години, запленен от неговата непримиримост, от необуздаността на презрението му и на обидите му; но същевременно това беше и до голяма степен мода. Блоа беше абсолютното оръжие срещу XX век. С неговата посредственост, обществено ангажираната му тъпота, лепкавия му хуманитаризъм; срещу Сартър, срещу Камю, срещу всички палячовци на обществената ангажираност; както и срещу всички формалисти, от които ти се повдига, новия роман, всички тези безумия без всякакво значение. Сега съм на двайсет и пет години – продължавам да не обичам Сартър, нито Камю, нито каквото и да било, наподобяващо новия роман, но виртуозността на Блоа започна да ми става тягостна, и трябва да призная, че духовното измерение, с което си прави непрекъснато гаргара, не ми говори вече нищо. Сега изпитвам по-голямо удоволствие да препрочитам Мопасан или Флобер – пък дори и Зола, е, някои страници. И разбира се, много любопитният Юисманс...

Притежава доста привлекателния белег на "десен интелектуалец", си помислих аз, това ще му осигури известно своеобразие във факултета. Можеш да оставиш хората да говорят дълго, те са винаги погълнати от собствените си изказвания, но е нужно от време на време и ти да се включиш, поне минимално. Погледнах Алис, без да очаквам нещо от нея, знаех, че това въобще не я интересуваше, този период, тя беше Fruhromantik [21] Ранен романтизъм (нем.). – Б. пр. , и то крайна. Едва не попитах Ламперьор: "Вие какъв сте, католик, фашист или смесица от двете?", но се спрях, явно бях загубил връзката си с десните интелектуалци, съвсем не знаех как да подходя към тях. В далечината се чу нещо като продължителна пукотевица. "Какво ли е това?" – попита Алис. "Прилича на изстрели" – добави тя с колеблив тон. Внезапно замълчахме и аз си дадох сметка, че всички разговори в градината бяха секнали, отново се долавяше шумоленето на вятъра в листата, както и дискретни стъпки върху чакъла, някои гости напускаха залата на коктейла и вървяха бавно между дърветата в очакване на нещо. Двама преподаватели от Университета в Монпелие минаха близо до мен, бяха включили смартфоните си и ги държаха по странен начин с хоризонтално изправен екран, като пръчки на водотърсачи. "Няма нищо... – изпъшка единият, – все още говорят за супермаркетите G20." Ако си мислят, че телевизионните канали ще отразят събитието, дълбоко се лъжат, си казах аз, колкото го направиха вчера в Монфермей, затъмнението беше пълно.

"За първи път се гърми в Париж" – отбеляза Ламперьор с неутрален тон. В същия миг се чуха отново изстрели, този път много ясни и които изглеждаха много близо, после от експлозия, още по-силен. Всички гости се извърнаха моментално в тази посока. Стълб от пушек се издигаше в небето над сградите, трябва да беше някъде около площада "Клиши".

"Май нашата вечеринка ще приключи преждевременно..." – заяви Алис лекомислено. И наистина много от поканените се опитваха да телефонират, някои от тях се оттегляха към изхода, но бавно, на пресекулки, сякаш искаха да покажат, че продължават да се владеят, че не се поддават в никакъв случай на пристъп на паника.

– Можем да продължим у нас разговора си, ако искате – предложи Ламперьор. – Живея на улица "Кардинал Мерсие", на две крачки е оттук.

– Имам лекции утре сутринта в Лион, TGV [22] Абревиатура на Train a grande vitesse (фр.) – влак с голяма скорост, достигаща до 320 км/ч. – Б пр. -mo ми е в шест часа – каза Алис, – май е по-добре да се прибирам.

– Сигурна ли си?

– Да, странно, но никак не ме е страх.

Гледах я и се чудех дали да настоявам, но странното беше, че и аз не се страхувах, непонятно защо, но бях убеден, че сблъсъците на булевард "Клиши" ще приключат.

Туингото на Алис беше паркирано на ъгъла на улица "Бланш". "Никак не съм сигурен, че това, което правиш, е благоразумно – казах аз, след като я целунах по бузата, – обади ми се все пак, като пристигнеш." Тя кимна и потегли. "Забележителна жена..." – каза Ламперьор. Съгласих се и същевременно си помислих, че в крайна сметка знам много малко за Алис. Освен почетните отличия и издигането в кариерата недискретните сексуални одумки бяха горе-долу единствената тема на разговор между колеги; а за нея не бях чувал никога каквато и да било клюка. Беше интелигентна, елегантна, хубава – на каква ли възраст беше? Някъде около моята, между четиресет и четиресет и пет години – и по всичко личеше, че е сама. Малко ѝ е рано да се отказва, си казах, но си спомних, че само преди една вечер подобна перспектива виждах и пред себе си. "Забележителна!" – натъртих аз, като се опитвах да отпъдя тази мисъл от главата си.