Мишел Уелбек - Подчинение

Беше ли прекалено черноглед? За съжаление, струва ми се, че не беше; това момче бе оставило у мен впечатлението за един много сериозен човек. На следващата сутрин проведох търсене пo Rutube, но не намерих нищо за площад "Клиши". Попаднах единствено на ужасяващо видео, макар в него да нямаше никакъв елемент на насилие: петнайсетина души, облечени от глава до пети в черно, с маски и качулки, въоръжени с картечници, се бяха разгърнали във формата на V и напредваха бавно сред един градски декор, който напомняше квартала на размириците в Аржантьой. Това явно не беше видео, снимано с подвижен телефон: качеството на образа беше превъзходно, при това имаше и ефект на забавено движение. Статично, впечатляващо, направено с ракурс отдолу, то имаше за цел единствено да потвърди нечие присъствие, спечелването на контрол върху определена територия. В случай на етнически конфликт аз щях да бъда автоматически класиран откъм страната на белите, и днес за първи път, излизайки на пазар, отдадох почит на китайците за това, че от самото създаване на квартала не бяха допуснали заселването му с чернокожи или с араби – изобщо с некитайци, с изключение на няколко виетнамци.

Би било по-предпазливо човек да предвиди място за оттегляне, в случай че нещата се влошат много бързо. Баща ми обитаваше вила в масива Дез Екрен и живееше там отскоро (поне аз го знаех отскоро) с нова приятелка. Майка ми, в депресия, живееше в Ньовер и единствената ѝ компания беше булдогът ѝ. Вече около десетина години нямах никакви вести от тях. Двамата бейбибумъри [28] Baby boom (англ.) – период след Втората световна война (1945-1975), през който в повечето западноевропейски страни, както и в САЩ и Канада, степента на раждаемост рязко се повишава в резултат на икономическия подем. – Б. пр. към мен са проявявали винаги неумолим егоизъм, тъй че нямах особено основание да се надявам на доброжелателния им прием. Въпросът дали ще видя отново родителите си, преди да умрат, ми минаваше понякога през ум, но отговорът беше всеки път отрицателен, и не мислех, че дори една гражданска война би била в състояние да уреди нещата, те пак биха намерили претекст да ми откажат подслон; в това отношение претексти никога не им липсваха. По-късно дойдоха приятелите, неколцина, всъщност немного, бях прекъснал контактите си; после – Алис, нея можех без всякакво съмнение да считам за приятелка. Но общо взето след раздялата с Мириам аз бях изключително сам.

Неделя, 15 май

Винаги съм обичал дните на президентски избори; дори ми се струва, че с изключение на световните първенства по футбол, това беше любимата ми телевизионна програма. Напрежението бе очевидно по-малко, изборите се подчиняват на онази особена схема на разказа, при която краят е известен от самото начало, но затова пък огромното разнообразие от изказващите се (политолози, "водещи" политически журналисти, тълпите активисти, ликуващи или опечалени, в изборните щабове на различните партии... и накрая политиците с техните декларации на живо, премислени или развълнувани), всеобщата възбуда на участниците създаваше истински онова впечатление, толкова рядко, толкова ценно, толкова положително от телевизионна гледна точка, че изживяваш непосредствено исторически момент.

Разочарован от предишния дебат, който микровълновата ми печка ми беше попречила на практика да проследя, аз бях купил този път тарама, хумус [29] Широко разпространена в Близкия изток паста (пюре) от нахут и сусамов тахан със зехтин, чесън и червен пипер. – Б. пр. , блини и хайвер на зърна и бях сложил на студено предишната вечер две бутилки "Рюли". Още когато Давид Пюжадас взе думата в деветнайсет и петдесет, разбрах, че изборната вечер ще може да се сравни с най-прочутото вино и че ми предстоеше да изживея изключителен телевизионен миг. Пюжадас оставаше, естествено, много професионален, но блясъкът в очите му не лъжеше – резултатите, които му бяха вече известни и които имаше право да обяви след десет минути, бяха огромна изненада, френският политически пейзаж щеше да се преобърне.

"Това е истинско земетресение" – съобщи той, когато започнаха да се появяват първите числа. Националният фронт водеше с голяма преднина, с 34.1% от гласовете; това беше почти нормално, от месеци насам всички предварителни проучвания го показваха, кандидатката на крайната десница беше набрала малко повече точки едва през последните седмици от кампанията си. Но след нея, почти равни, бяха кандидатът на Социалистическата партия с 21.8% и кандидатът на Мюсюлманското братство с 21.7%, разделяха ги толкова малко гласове, че положението можеше да се преобърне, и вероятно щеше да се преобърне в течение на вечерта, когато щяха да се знаят гласовете от избирателните секции в Париж и другите големи градове. С 12.1% от гласовете кандидатът на десницата явно отпадаше от състезанието.