Алегзандър Смит - Във весела женска компания

Денят след завръщането на бялото микробусче — което господин Дж. Л. Б. Матекони отиде да вземе от шосето за Лобатсе и докара на буксир с чирака зад кормилото — беше ден за равносметки. Господин Дж. Л. Б. Матекони трябваше да реши какво ще прави с микробусчето, чийто двигател беше блокирал, точно както той се беше опасявал. Вътрешното чувство му диктуваше да го изхвърли и да обясни на маа Рамотсве, че не си струва да хвърля пари за такова старо возило, но от друга страна, отлично знаеше каква ще е реакцията и затова, без да бърза, огледа какво трябва да се направи и колко време ще отнеме. Господин Полопетси изпитваше заслужена гордост от себе си. Той бе обяснил на маа Рамотсве и маа Макутси, които го изслушаха с голям интерес, как е проследил дирите през саваната и как е заплашил крадеца, говорейки за старши детективи. Когато чу това, маа Рамотсве се усмихна.

— Е, значи аз съм старши детектив — каза тя. — Поне в известен смисъл. Формално погледнато, според мен ти не си излъгал.

За маа Рамотсве нещата сякаш бързо се подобряваха. Едва вчера положението й се виждаше доста мрачно, с изчезването на микробусчето, липсата на какъвто и да било напредък по замбийския случай и надвисналите над главата й ултиматуми на Ноте. Ето че сега микробусчето се беше върнало и се намираше в умелите ръце на господин Дж. Л. Б. Матекони; можеха да претендират, че са удържали победа в замбийския случай; а що се отнася до Ноте, тя нямаше търпение да се срещне с него и да му се опълчи с информацията, която беше получила от майка му.

Вече пет пари не даваше дали Ноте ще отиде при нея у дома, или в кантората. Нямаше какво да крие от господин Дж. Л. Б. Матекони — не беше се омъжвала преди това и бракът, сключен от Тревър Муамба под дървото във Фермата на сираците, беше напълно законен. Освен това тя осъзна, че ако Ноте вече е бил женен, когато се е оженил за нея, това означаваше, че изобщо не е бил неин съпруг. Тази мисъл, която й подейства крайно освобождаващо, оказваше странно въздействие върху чувствата й към него. Вече не се страхуваше. Той никога не беше бил неин съпруг. Вече беше свободна от него, напълно свободна.

Ноте избра точно този следобед, за да дойде в сервиза, и тя беше готова да го посрещне. Господин Дж. Л. Б. Матекони бе този, който пръв говори с него, а после дойде до кантората, за да й каже, че е дошъл.

— Искаш ли да се отърва от него? — прошепна й. — Мога да му кажа да си върви. Искаш ли да направя така?

Маа Макутси го погледна, седнала зад бюрото си, преструвайки се, че й е безразлично, но въпреки това се вълнуваше. И тя самата с най-голяма радост би казала на Ноте да си върви; стигаше само да я помолят и тя щеше да се разправи с него, без да се церемони.

Маа Рамотсве стана.

— Не — каза тя. — Аз искам да говоря с него. Искам да му кажа нещо.

— Искаш ли да бъда до теб? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Това е нещо, което искам да направя сама — каза тя. И по тона й господин Дж. Л. Б. Матекони разбра, че е изпълнена с решимост. Ноте трябваше да бъде силен човек, за да се изправи срещу маа Рамотсве, когато тя беше в това настроение. Той хвърли поглед към маа Макутси, която вдигна вежда и направи шеговит жест, все едно си прерязва гърлото. Тя също разбираше на какъв риск се излага Ноте.

Маа Рамотсве излезе от офиса и видя Ноте, застанал до колата на един клиент, да прокарва длан по излъсканата каросерия.

— Хубава кола — каза той. — В наши дни в тоя град има доста богати хора. Много такива коли.

— Ако обичаш, недей да я цапаш — каза маа Рамотсве. — Чиракът е лъскал тази кола часове наред.

Ноте я погледна изумен. Отвори уста, за да каже нещо, но преди да успее, маа Рамотсве се впусна в нападение.

— Ходих да видя майка ти — каза тя. — Онази вечер отидох до вашата къща. И знаеш ли какво ми каза тя?

Ноте поклати глава.

— Не съм ходил там през последните няколко дни.

— Горката жена — продължи маа Рамотсве. — Сигурно много се срамува от теб.

Ноте отвори очи широко.

— Ти си гледай твоята работа — каза злобно. — Стой далеч от нея.

— О, изобщо не смятам да ходя пак — отговори маа Рамотсве. — А освен това и теб не искам да те виждам повече.

Ноте се подсмихна презрително.

— Я каква нахална си станала, а? Нали знаеш какво правя аз с нахалниците?

Маа Рамотсве затвори очи, но само за миг. Да, тя помнеше насилието, но вече не й се виждаше толкова страшно.

— А сега ти ме чуй — каза тя. — Ако си дошъл да вземеш от мен пари, отговорът е, че не съм длъжна да ти дам дори и едно-едничко тебе 12 12 Дребна монета, една стотна от пулата. — Б.пр. . Понеже изобщо никога не съм ти била жена и не ти дължа нищо. Нищичко.