Ясмина Кадра - Атентатът

Известно време той ме разглежда, за да установи дали съм разбрал думите му; след това отново потъва в разглеждане на безукорно чистите си нокти и продължава:

— Не познавах съпругата ти и съжалявам за това. Жена ти заслужава да целуват нозете й. Това, което тя ни даде посредством саможертвата си, ни прави по-силни и ни възпитава. Разбирам, че си напълно объркан. Все още не си осъзнал значението на нейния акт. В момента взема връх накърнената ти съпружеска гордост. Но ще дойде ден, когато нещата ще се променят и ще прогледнеш ясно. Ако тя не ти е казала нищо за своята борба, това не означава, че те е предала. Нямало е какво да ти казва. Не е дължала сметка никому. След като се е посветила на Бога… Не искам от теб да й простиш — какво означава прошката на един мъж, когато жената е осенена от Бога? Моля те, обърни страницата. Животът продължава.

— Искам да знам защо — заявявам упорито.

— Защо какво? Историята си е нейна и въобще не те засяга.

— Бях неин съпруг.

— Тя отлично е знаела това. Щом не е пожелала да те посвети, значи е имала причини. По този начин тя те дисквалифицира.

— Глупости! Тя имаше задължения към мен. Не може по такъв начин да напусне съпруга си. Във всеки случай, не мен. Никога не съм съгрешавал спрямо нея. А тя прати по дяволите моя живот. Не само нейния. Моят живот и този на още седемнайсет души, които изобщо не е познавала. И ти ме питаш защо искам да знам? Искам да науча всичко , цялата истина.

— Коя истина? Твоята или нейната? Тази на жена, осъзнала какъв е дългът й, или на мъж, който смята, че е достатъчно да обърне гръб на трагедията, за да си измие ръцете? Каква истина искаш да разбереш, доктор Амин Джаафари ? Тази на арабина, който си мисли, че с израелски паспорт се е измъкнал от яслата си? Тази на съвършената обслужваща чернилка, която показват, че уважават по всеки възможен повод и я канят на високопоставени приеми, за да се представят колко са толерантни и грижовни? Тази на човека, който като си сменя дрехата смята, че си е сменил кожата и е навлякъл най-съвършената нова окраска?… Тази истина ли търсиш, или пък бягаш от нея?… На коя планета живееш ти, господине ? Намираме се в свят, където всички се разкъсват взаимно. Нощем събираме труповете на близките си, а сутрин ги погребваме. Родината ни е изнасилена, децата ни не помнят какво значи училище, девойките ни не мечтаят, откакто техните прекрасни принцове предпочитат Интифадата , градовете ни се сриват под грохота на танковете, а светците ни плачат с кървави сълзи. Само ти, тъй като се намираш на топло в златната си клетка, отказваш да видиш нашия ад. В края на краищата това е твое право. Всеки управлява лодката си както му е угодно. Но, моля те, не обвинявай тези, които, отвратени от твоето безучастие и от егоизма ти, не се поколебават да дадат живота си, за да те разбудят… Съпругата ти умря заради твоето изкупление, господин Джаафари.

— Говориш ми за изкупление! — на свой ред преминавам на ти. — Точно ти имаш нужда от него… Смееш да приказваш за егоизъм, на мен, комуто отнехте най-скъпото същество на света?… Дръзваш да ме заливаш с истории за храброст и достойнство, а се криеш в ъгъла, откъдето изпращаш жени и деца на гибел? Измъкни се от заблудата: ние наистина живеем върху една и съща планета, братко мой , но сме на различни страни. Ти си избрал да убиваш, а аз — да спасявам. Онзи, който за теб е враг, за мен е пациент. Не съм нито егоист, нито безразличен и честолюбието ми е не по-малко от твоето. Искам само да изживея живота си, без да бъда принуден да черпя от живота на другите. Не вярвам в пророци, които предпочитат наказанието за сметка на здравия разум. Дошъл съм на този свят гол и гол ще си отида; това, което притежавам, не ми принадлежи. Както и животът на другите. Цялото човешко нещастие идва от това недоразумение: каквото Бог ти даде, трябва да умееш да го върнеш. Нищо на тази земя не ти принадлежи изцяло. Нито родината, за която говориш, нито дори гробът, който ще те превърне в прах сред прахта.

Пръстът ми продължава да пронизва въздуха като нож. Събеседникът ми не помръдва. Изслушва ме докрай, гледа ноктите си, дори не благоволява да избърше пръските от слюнката ми по лицето си.

След дълго мълчание, което ми се струва безкрайно, той леко помръдва вежда, въздъхва и най-после вдига очи към мен.

— Поразен съм от това, което чух току-що, Амин. То ми къса сърцето и душата. Каквато и да е мъката ти, нямаш право да светотатстваш по този начин. Говориш ми за съпругата си, а не ме чуваш, когато аз ти говоря за родината. Ако отказваш да имаш родина, не принуждавай и другите да се откажат от нея. Тези, които неистово я жадуват всеки ден и всяка нощ рискуват живота си. За тях не е възможно да вегетират, презрени от всички и презиращи самите себе си. Или благоприличие, или смърт, или свобода, или гроб, или достойнство, или братска могила. И ничия мъка, ничия печал няма да им попречи да се сражават за онова, което смятат с пълно основание за смисъл на съществуването: за честта. „Щастието не е отплата за добродетелта. То е самата добродетел.“