Ясмина Кадра - Атентатът

Слизам от колата.

Блъскам желязната порта, влизам в градината, изкачвам каменните стъпала, отварям вратата на къщата. Умът ми е бистър, но същевременно очаквам да се събудя.

Знаейки точно какво трябва да направят, полицаите нахлуват във вестибюла и се хвърлят в стаите, за да започнат обиска.

Капитан Моше ми посочва едно канапе в салона.

— Можем ли да поговорим малко насаме?

Насочва ме да седна с любезен, но твърд жест. Старае се да бъде на висотата на прерогативите си, загрижен за офицерския си статут, но почтителността му изглежда фалшива. Той е просто хищник, сигурен в тактиката си, сега, когато жертвата е изолирана. Също като котка, която си играе с мишка, удължава удоволствието си, преди да започне гощавката.

— Седнете, моля.

Измъква цигара от табакерата си, почуква я с нокът и я закрепва в крайчеца на устата си. След като я запалва със запалка, изхвърля дима към мене.

— Надявам се, че пушенето не ви пречи?

Дръпва още два-три пъти и проследява с поглед струйките дим, докато се разсеят към тавана.

— Тя ви взе акъла, нали?

— Моля?

— Извинете ме, струва ми се, че още сте в шок.

Очите му разглеждат закачените на стената картини, обхождат ъглите, плъзгат се по внушителните завеси, спират се тук и там, а след това се връщат да ме поставят натясно.

— Как човек може да се откаже от подобен лукс?

— Моля?

— Мисля на глас — казва той, размахвайки извинително цигарата… — Опитвам се да разбера, но има неща, които никога няма да проумея. Толкова е абсурдно, толкова е нелепо… Според мен все пак е имало възможност да я разубедите… Вие несъмнено сте били в течение на игричките й, нали?

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Изразявам се ясно… Не ме гледайте така. И не се опитвайте да твърдите, че не сте в течение на нещата.

— За какво говорите?

— За съпругата ви, докторе, за това, което е извършила.

— Не е тя. Не може да бъде тя.

— А защо да не е тя?

Не му отговарям, задоволявам се просто да взема главата си в ръце, за да дойда на себе си. Но той ми попречва; със свободната си ръка вдига брадичката ми така, че ме гледа право в очите.

— Практикуващ вярващ ли сте, докторе?

— Не.

— А съпругата ви?

— Не.

Той смръщва вежди.

— Не?

— Тя не се молеше, ако това разбирате под практикуване.

— Странно…

Той сяда върху подлакътника на отсрещния фотьойл, кръстосва крака, забива лакът в бедрото си и деликатно прокарва по брадичката си палец и показалец с присвити от дима очи.

Погледът му ме пронизва.

— Тя не се молеше, така ли?

— Не.

— Спазваше ли рамадана?

— Да.

— О!…

Той поглажда носа си, без да ме изпуска от очи.

— Общо взето, своенравна вярваща… За да обърка следите и да действа спокойно някъде. Вероятно се е подвизавала в някоя благотворителна фондация или нещо подобно; това са чудесни прикрития, които се използват, ако човек си има неприятности. Но отвъд доброволното сътрудничество винаги има дела, носещи големи печалби: жито за оправните, кътче от рая за глупците. Поназнайвам нещичко, такъв ми е занаятът. Все си мисля, че съм стигнал до дъното на човешката глупост, но се оказва, че продължавам да се въртя в периферията й…

Той ми духва дим в лицето.

— Тя е изпитвала симпатия към Бригадите на Ал-Акса 4 4 Бригадите на мъчениците от Ал-Акса е военно крило на Организацията за освобождение на Палестина, ръководена по онова време от Ясер Арафат. — Бел.прев. , нали? Не, всъщност не Бригадите на Ал-Акса. Говори се, че те не долюбват особено самоубийствените атентати. За мен всичките тези негодници са еднакви. Дали е „Ислямски джихад“ или е „Хамас“, става дума все за едни и същи банди от дегенерати, готови на всичко, за да се заговори за тях.

— Моята съпруга няма нищо общо с тези хора. Всичко това е чудовищно недоразумение.

— Странно, докторе. Точно същите неща говорят близките на ненормалниците, когато човек отиде да ги види след атентата. Всички демонстрират същия слисан вид, който сега е изписан на лицето ви, абсолютно са поразени от събитията. Дали това е обща инструкция за печелене на време, или нахакан начин да се подигравате с хората?

— На грешен път сте, капитане.

Той ме успокоява с жест, преди да ме нападне отново.

— Как се чувстваше тя вчера сутринта, когато излязохте, за да отидете на работа?

— Жена ми замина за Кфар Канна при баба си преди три дни.

— Следователно през тези три дни вие не сте я виждал?

— Не.