Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Ако не се намери убиецът — каза той, като заекваше днес още по-силно, — ако не се намери убиецът, загубени сме; ще ни хвърли всички в зандана. И ако пък се напие, може да ни тури и на бесилката!

— Ще сложи на всички харач, да заплатим за убийството — въздъхна старият Ладас.

— Ще затвори църквата и училището и ще подложи на гонение нацията ни — обади се даскалът.

Поп Григорис крачи напред-назад из двора си, прехвърля нервно броеницата си, чувствува цялото село обвесено на врата си.

„Нося отговорност — мисли си той, — бог ми е поверил душите на селото — вземи овцете ми, поръча ми той, паси ги; трябва непременно да се намери убиецът.“

Прехвърля всички селяни един по един — кой може да е убил това проклето турче? Мисли, премисля, не се спира на никого. И все пак, убиецът ще да е християнин сигурно; в селото има само трима турци — агата, сеизина и Юсуфчо; всички останали са християни; тежко ни, убиецът е християнин, ще се затрие селото ни!

Костандис пристигна запъхтян.

— Агата е взел пищова, стреля и чупи всичко, каквото му попадне в къщата — столчета, дамаджани, гърнета, а след това се хвърля върху убития Юсуфчо и реве… Каза ми го Марта, гърбавата.

Вратата отново се отвори, влезе Янакос.

— Сеизинът се качи на балкона и надува тръбата!

Влезе друг селянин:

— Тръгнал е глашатай из селото, сега тъкмо стои на площада и вика.

— Какво вика, бре?

— Обърках се, отче, дочух някои имена, ама кои, не помня…

— Да се не видиш макар! — измърмори старият Патриархеас и вените на врата му се издуха до спукване.

— Един да отиде и да научи — предложи поп Григорис. — Хайде, да си жив, върви ти, Янакос.

Но тъкмо в този миг гласът на глашатая се чу наблизо… Изтичаха всички до вратата, открехнаха я, глашатаят беше застанал на кръстопътя; изкашля се, прочисти си гърлото, удари с тоягата си по камъните, изпъна шия. Трептящ, напевен, монотонен, гласът на глашатая заехтя и всички врати в махалата се открехнаха уплашено:

— Ей, селяни, ей, раи! Отворете си ушите, чуйте; заповед на агата! Поп Григорис, първенците кир Патриархеас и Ладас, Хаджи Николис даскалът и Панайотарос самарджията, дето го викат Гипсоядеца, дето го викат и Юда, да се явят веднага в конака на агата! А останалите раи да се приберете в къщите си, да няма никой в кафенето, никой по сокаците, всички вътре и да чакате! Ей, раи, ей, селяни, казах! Опичайте си акъла!

Костандис подхвана стария Патриархеас, за да не се строполи долу; сложи го да седна на пезула, Марьори изтича да му повее; старият Ладас се опря на стената, съвсем прежълтял, със зяпнала уста; Янакос го съжали, приближи се към него:

— Смелост, кир старейшина; имаш ли да ми поръчаш да ти свърша нещо?

Старият Ладас го погледна объркан.

— Янакос ли си, бре? Кой си? — попита той, а лигите му течаха.

— Да, Янакос праматарина; имаш ли, викам, някоя поръчка?

Очите на стария Ладас се оживиха.

— Нещастнико — каза той, — да ми донесеш трите лири, защото ще те изям!

В това време попът влезе вътре, окачи на шията си сребърния медальон, от едната страна на който беше издълбано разпятието, а от другата — възкресението, взе дългата си патерица с дръжка от слонова кост, прекръсти се пред иконата на Христос.

— Христе-боже — промълви той, — труден е този час, помогни ми! Помогни на християните! Простри ръка над селото. Не ме оставяй да пропадна!

Поклони се на иконата, погледна спокойното, всеблаго лице на Христос.

— Христе-боже — повтори той, — не ме оставяй да пропадна!

Прекръсти се отново и излезе на двора.

— Да вървим, братя — каза той със спокоен, тържествен глас. — Напред, дядо Патриархеас, не забравяй, че си чорбаджия. Чорбаджия не е този, който яде и пие повече от другите, а онзи, който при опасност застава начело на народа и го води; и тъй, покажи сега първенството си, застани начело! И ти, дядо Ладас, не посрамвай селото ни, смелост!

Да не почнеш да ревеш пред агата, бъди юнак! Невинни сме; но ако трябва да умрем, за да спасим селото, добре дошла смъртта! И аз обичам земния живот, но още повече небесния; намираме се на прага; зад нас — земята, пред нас — небето, каквото реши всевишният! На теб, Хаджи Николис, нямам какво да ти кажа; това, на което от толкова години учиш децата, за героите на Гърция и за мъчениците на християнството, ето момента да си спомниш за него и да го приложиш на дело. Да не те видят учениците ти да бледнееш и да трепериш; застани пред смъртта като герой и мъченик! Готови ли сте, братя?