Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

„Ето Словото Господне, което дойде към Иоила, сина Фатуилева.

Слушайте това, старци; и дайте ухо всички, които населявате земята! Ставало ли е това в дните ви, или в дните на бащите ви?…

Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го червеят; и каквото остави червеят, изпояде го пръгът.

Изтрезвейте, пияници, та плачете; и лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; защото се отне от устата ви.

Понеже люде възлязоха на земята ми, крепки и безбройни, на които зъбите са зъби лъвови, и имат кътни зъби на лъвица.

Туриха лозата ми в запустение, и смоковниците ми в сломение: съвсем я обелиха и хвърлиха; пръчките й останаха бели…

Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари…

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; нарът, и финикът, и ябълката, всичките дървета на полето изсъхнаха: и радостта изсъхна от человеческите синове.“ 73 73 Иоил, 1:1-12 — Б.пр.

1862

Ще ми се да поговоря за Природата, за безпределната свобода и необузданост, противопоставяйки я на гражданската свобода и култура; да разгледам човека като обитател на Природата, като същностна част от нея, а не като член на обществото. Ще ми се да направя изявление крайно, при това с надеждата да прозвучи категорично, понеже достатъчно са защитниците на цивилизацията — от свещеника и училищното настоятелство, та до всеки от вас.

Попадал съм през живота си на не повече от един-двама души, които владеят изкуството на Ходенето, сиреч на разходките; това е талант за шляене, за земепоклонничество, според както през Средновековието скитниците, които кръстосвали пътищата и искали милостиня под предлог, че отиват да се поклонят в Света земя, сиреч на Божи гроб, били наричани от децата „земепоклонници“. Ония, които никога в разходките си не стигат до Света земя, както разправят, са, разбира се, най-обикновени скитници и безделници; ония, които я постигат обаче, са земепоклонници в добрия смисъл, който аз влагам. Думата също тъй може да се тълкува и като земепоклонничество поради лишеност от собствена земя или собствен дом, което — отново в добрия смисъл — би означавало без дом, но у дома навсякъде. Това е то тайната на истинското разхождане. Тоя, който не излиза от къщи, може да е най-големият празноскитащ на света; шляещият се в добрия смисъл обаче не е повече празноскиталец от лъкатушещата река, която неспирно и упорито дири най-краткия път до морето. Все пак предпочитам първото тълкувание на земепоклонничеството, което безспорно е и по-правдоподобното.

Защото всяка разходка е своего рода кръстоносен поход: напътствани от някой Петър Отшелника в самите нас, вървим напред, за да отвоюваме Божи гроб от ръцете на неверниците.

Вярно е, че в днешно време дори и скиталците не сме нищо повече от боязливи кръстоносци, неспособни на всеотдайни, нескончаеми начинания. Походите ни са все кръгови, вечер завършващи край старото огнище, откъдето сутринта са започнали. Половината ни път е да повтаряме стъпките си. А би трябвало и на най-кратката разходка да поемаме с неуморим приключенски дух, сякаш нивга няма да се върнем, готови да изпратим балсамираните си сърца като трофеи на безутешното си кралство. Ако сте способен да оставите баща и майка, брат и сестра, жена, дете и приятели и повече да не ги видите, ако сте платиш дълговете си, направили сте завещанието си, уредили сте мирските си дела и сте станали свободен човек, то вие сте готов за истинска разходка.

Да се върна към собствения си опит. Спътникът ми и аз — защото понякога имам спътник — с наслада си представяме, че сме рицари от някакъв нов или по-скоро стародавен орден: не Equestrians, Chevaliers, Ritters ИЛИ RIDERS 74 74 Конници (рицари) на лат., фр., нем., англ. — Б.пр. , а Пешаци — още по-древна и достойна прослойка според мен. Героичният рицарски дух, някога принадлежал на Конника, понастоящем, изглежда, обитава в Пешака, преселил се е от странстващия Рицар в странстващия Пешак. Пешаците са като четвърто съсловие извън Църквата, Държавата и Народа.

Винаги сме се чувствали едва ли не единствените в тоя край, отдали се на това благородно изкуство, макар да не е лъжа, че повечето от съгражданите ми, поне ако се осланяме на собствените им думи, с радост биха се разхождали навремени като мен — само че не могат. Няма богатство, с което да се купят свободното време, волният дух и независимостта, които са необходимият капитал за това занимание. То си е дар божи. Небесна повеля е нужна, за да станеш Пешак. Трябва да си се родил в семейството на Пешаците. Ambulator nascitur, non fit 75 75 „Ambulator nascitur, non fit.“ (лат.) — „Ходещият се ражда, а не се създава.“ — Б.пр. . Наистина, някои от съгражданите ми си спомнят и са ми разказвали за свои разходки отпреди десетина години, когато били благословени да се загубят за половин час в гората; знам обаче много добре, че оттогава не са се отбивали от главния път, колкото и да се опитват да се причисляват към нашето отбрано съсловие. Несъмнено за миг се възвисяваха, разказвайки, сякаш припомнили си отминала форма на съществуване, когато са били шумкари и разбойници.