Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

За да оценете дивото, остро благоухание на тия октомврийски плодове, необходимо е да вдишвате острия октомврийски или ноемврийски въздух. Въздухът навън и раздвижването нагласят различно небцето на скиталеца, та той жадува плодове, които за домоседа са кисели и горчиви. Тия плодове трябва да се ядат в полето, когато тялото е превъзбудено от раздвижването, студ щипе пръстите, вятър гъне голите клони и брули последните останали листа, а отблизо долита крясък на сойка. Което у дома е кисело, една ободряваща разходка прави сладко. На някои диви ябълки може да се напише: „Да се яде при вятър.“

Разбира се, ароматът не се губи — той е предназначен за сетива, подготвени за него. Има ябълки, които притежават два различни аромата, сякаш едната им половина трябва да се яде у дома, а другата — навън. Някой си Питър Уитни от Нортборо отбелязва през 1782 година за Бюлетина на бостънската академия, описвайки едно дърво в същия град, че „дава плодове с противоположни отлики: половината от ябълката често е кисела, а другата й половина — сладка“; също тъй някои ябълки са целите кисели, а други — целите сладки и всичкото това разнообразие е пръснато по едно и също дърво.

Има една ябълка на Наушоутъкт Хил в Конкорд, притежаваща за мен особено приятен горчив привкус, който обаче не се усеща, преди да си изял две трети от плода. Тоя привкус се задържа по езика. Мирише ти сякаш на тиквени въшки, додето ядеш. Удоволствието да хрупкаш тия ябълки е един вид победа.

Чувал съм, че плодовете на някакъв вид слива в Прованс били наричани Prunes sibarelles 69 69 Prunes sibarelles (лат.) — съскащи, свирещи сливи — Б.пр. , понеже било невъзможно да подсвирнеш, след като си ял от тях — тъй кисели били. Ала навярно са ги опитвали само вкъщи, и то през лятото; дали пък ако човек ги яде навън в режещ студ, не би подсвирнал една октава по-високо и по-звънко?

Киселото и горчивото в природата могат да се оценят само в полето; тъй посред зима дърварят с наслада яде обяда си, приседнал на слънчево петно връз леда, грее се на оскъдните слънчеви лъчи и бленува за лятото при студ, от който на учения в стаята би му причерняло. Тружениците на открито не сещат студ, треперят ония, които си седят у дома. Каквото до температурите, това и до ароматите; каквото до студа и жегата, това и до киселото и сладкото. Естественото кисело и горчиво, които недъгавото небце отхвърля, са същинските подправки.

Нека подправките, които използвате, бъдат в съгласие със състоянието на сетивата ви. За да бъде оценен ароматът на дивите ябълки, са необходими чувствителни и здрави сетива, корави и напращели от възбуда палили по езика и небцето, които не се прибират и успокояват лесно.

Моят опит с дивите ябълки ми помага да разбера причината, поради която диваците предпочитат много видове храна, отхвърляна от цивилизования човек. Те имат небце на хора, живеещи на открито. Само дивашки или див вкус може да оцени дивия плод.

Какъв само здрав, недомоседски апетит е нужен следователно, за да схрускаш ябълката на живота, ябълката на света!

Така има мисли за в полето и мисли за вкъщи. Ще предоставя мислите си като диви ябълки за храна на скиталците и не ще препоръчвам да се опитват у дома.

Почти всички диви ябълки са прекрасни. Никога не стават тъй спаружени и кафяви, че да отблъскват погледа. И в най-набръчканата от тях окото намира някаква утеха. Все ще забележите поне бледа вечерна руменина, нашарила някоя издатинка или вдлъбнатинка. Рядко лятото ще остави една ябълка, без да е изпъстрило поне част от облата й повърхност с чертици или точици. Винаги остават червени петънца за възпоминание на утрините и вечерите, които ябълката е видяла, тъмни, ръждиви точици в памет на облачните, мъгливи, нагнилящи дни, които е преживяла, винаги има и страна в зелено, зелено като самите поля, отразяваща лицето на природата, или пък жълта страна, подсказваща по-благ вкус, — жълта като житото или оранжевееща като възвишенията.

Тия неизразимо красиви ябълки са ябълките на Конкорд, а не на Дискорд 70 70 Игра на думи: Concord името на града на Торо, означава Съгласие и тук авторът изковава смислово противопоставяне — Б.пр. ! Не са тъй редки при това, та и домошарите да не получат известен дял. Обагрени от студовете, някои са целите в чисто и ярко жълто, червено или алено, сякаш плавно са се извъртали, та страните им наравно да изпитат въздействието на слънчевите лъчи; други едва-едва розовеят с възможно най-бледата руменина; трети кафевеят като крави — насечени от тъмночервени резки или пък осеяни със стотици тънки кървавочервени ивички, които излизат от дръжката и стигат до основата, сякаш меридиани връз сламеноцветна повърхност; четвърти са хванали тук-там зеленикава, подобна на тънък лишей ръжда, сред която алеят петънца или очички, някак преливащи и по-огнени във влажно време; пети пък са спаружени и по бялото около дръжката целите луничави, обсипани със ситни алени точици, сякаш случайни пръски от четката на Тоя, който багри есенните листа. Има и такива, които понякога са червени и вътре, облени целите в прекрасна руменина — приказна храна, ала твърде красива за ядене: това са ябълките на хесперидите, ябълките на нощното небе! Ала както раковините и камъчетата по морския бряг, те трябва да се гледат, когато блещукат из есенния въздух сред вехнещите листа в някой затънтен горски шубрак или когато лежат в мократа трева, а не когато се сбръчкват и гаснат у дома.