Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Колкото до ябълките, за които говоря, бера ги като диви плодове, характерни за тая част от земното кълбо — плодове на стари дървета, които са започнали да гинат, откакто съм бил момче, и още не са загинали, дървета, навестявани само от кълвачи и катерици, зарязани от стопанина си, който няма достатъчно вяра, за да надзърне под клоните им. Отблизо върховете им изглеждат тъй, сякаш само лишеи могат да паднат от тях, ала вярата, с която пристъпите, бива възнаградена, когато откриете, че земята отдолу е цяла покрита с кипящи от живот плодове — някои, натрупани навярно от катерици, носят следи от зъбите им, в други по едно-две щурчета тихичко си похапват, в трети, особено във влажни дни, се е сврял гол охлюв. Самите пръчки и камъчета, запречкани в клонака, биха могли да ви уверят как дъхав е тоя плод, щом е бил тъй настойчиво дирен през изминалите години.

Не съм видял да пише за дивите ябълки в „Плодовете и плодните дървета на Америка“, макар че за моя вкус те са много по-приятни от присажданите ябълки и запазват една много по-остра, дивоамериканска дъхавост, независимо че октомври и ноември, декември и януари, та дори и февруари и март са ги вече поизцедили. Един стар фермер и мой съсед, който винаги намира вярната дума, казва, че „имат някаква лъкострелна миризма“.

Ябълките за присаждане, изглежда, винаги са били подбирани не толкова заради силния им аромат, колкото заради благия вкус, размерите и родитбените им качества, не толкова заради красотата, колкото заради свежестта и здравината им. Разбира се, нямам вяра в подборките и списъците на господа овощарите. Техните „предпочитани“, „маловажни“ и „за пренебрегване“ сортове обикновено се оказват преблаги и незначителни за мен. Ядат се, общо взето, без стръв и нямат ни вкус, ни мирис.

Какво от това, че някои от дивораслите ябълки са набръчкани и кисели, та направо ПРЕРЯЗВАТ, нима те не се числят към същия тоя клас Ротасеое, който винаги е бил добронамерен към човешкия род? Жал ми е все пак да ги обръщам на сайдер. Може още да не са напълно узрели.

Нищо чудно, дето се приема, че от тия малки и яркообагрени ябълчици става най-добрият сайдер. Лаудън цитира „Херефордширски бюлетин“, където се казва, „че маломерните ябълки, стига да отговарят по качество на едрите, са винаги за предпочитане пред тях, защото кората и сърцевината им се намират в съвършена пропорция спрямо месото, което дава възможно най-слабия и воднист сок“. За да докаже това, продължава Лаудън, „някой си доктор Саймъндс от Херефорд направил една бъчва сайдер само от кори и сърцевини на ябълки и друга — само от месото им; сайдерът в първата се оказал изключително силен и ароматен, докато в другата бил сладък и блудкав“.

Ивлин пише, че „червеноивичестата“ ябълка била на времето предпочитаният сорт за сайдер и цитира някой си доктор Нюбърг, който казвал така: „В Джърси, както чувам, било общоприето, че колкото по-червена е кората на една ябълка, толкова по-подходяща е тя за целта. Затова внимавали изключително много в бурето за сайдер да не попадне жълта ябълка.“ 67 67 Джон Ивлин, „Silva или Разсъждения за горските дървета“ — Б.пр. Това все още е преобладаващото мнение.

Всички ябълки са хубави през ноември. Ония, които фермерите са изоставили като непродаваеми, неподходящи за хората, посещаващи пазарите, са нарочно подбраните плодове за скиталците. Удивително е обаче, че дивете ябълки, които толкова много ценя заради дъхавата им сладост, когато ги ям в полето или гората, придобиват веднага тръпчиво-кисел вкус, щом бъдат отнесени вкъщи. От Ябълката на скиталците и самият скиталец не може да яде у дома. Там небцето отхвърля плодовете й също както глогините и жълъдите и настоява за култивирана ябълка — защото вкъщи го няма ноемврийският въздух, а той е сосът, без който те не могат да се ядат. Затова и Титир, когато вижда, че сенките започват да се издължават, поканва Мелибей да прекара нощта в дома му и му обещава БЛАГИ ябълки и меки кестени — mitia poma, castaneoe molles. Често ми се случва да откъсна дива ябълка с тъй прекрасен и силен аромат, че недоумявам как никой овощар досега не е взел присадка от това дърво и не устоявам на изкушението да се прибера у дома с пълни джобове. Ала сетне, когато извадя някоя от писалището, за да я изям в стаята си, тя се оказва неочаквано тръпчива — дотолкова, че да накара катерица да настръхне и сойка да изкряска.

Тия ябълки са висели на дървото във вятър, студ и дъжд и са поели в себе си присъщото за времето, сиреч за сезона, поради което са станали същински СЕЗОННИ 68 68 Игра на думи: „season“ означава „сезон“, но и „подправям, подслаждам“ — Б.пр. представители, та пронизват, пробождат, проникват в нас с неговия дух. Ето защо трябва да се ядат ПРЕЗ СЕЗОНА, сиреч навън.