Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Оня, който се съобщава с върховните сили, не би превъзнасял по-низшите божии блага като вятъра, вълните, приливите и отливите и слънчевата светлина. Не бих подценил обаче важността на пресмятания като тия, за които вече стана дума. Те са верни във физиката, защото са верни в етиката. Никой не би помислил да изчислява силите на нравствеността. Да предположим, че можехме да съизмерим нравственото и физическото и пресметнехме примерно на колко конски сили се равнява силата на любовта, бушуваща върху всеки квадратен фут от човешката душа. Несъмнено добре познаваме тая сила и цифрите с нищо не биха увеличили уважението ни към нея; слънчевата светлина има стойността на свой едничък топъл лъч. Блясъкът на слънцето е само сянката на любовта. „Душите на людете, любещи Господа и боящи се от него, пише Рали, биват озарени от самара божия светлина, пред която слънчевото сияние и това на звездите са само сянка според Платон. Lumen est umbra Dei, Deus est Lumen Luminis. Светлината е сянката на божието сияние, а Бог е светлината на светлините“ — и топлината на топлините, ще добавим ние. Любовта е вятърът, приливите и отливите, вълните и слънчевата светлина. Мощта й е неизмерима, безчет конски сили. Тя нивга не секва, нивга не угасва; може да премести земното кълбо и без опорна точка; може да топли без огън, да храни без ядиво, да облича без дрехи, да подслонява без покрив; може да създаде вътрешен рай, който прави външния излишен. Но макар че най-мъдрите люде от всички епохи са се старали да изтъкват тая сила и макар че всяко човешко сърце — рано или късно, повече или по-малко — я познава, как незначително бива прилагана тя за обществени цели! Наистина, тя е движещата сила на всеки сполучлив обществен механизъм; ала както използваме физическите сили само за да ни свършат малко черна работа: парата — да замести няколко коня, вятъра — няколко весла, а водата — няколко ръчки; както механическите сили все още не се прилагат всестранно и неограничено, така че материалният свят да заприлича на идеалния, тъй и силата на любовта се прилага засега съвсем бегло и оскъдно. Довела е само до създаването на такива механизми като приютите за бедни, болниците и Библейското общество, ала неспирният й вятър все духа ли, духа и навремени дори тях събаря. Още по-малко правим, за да увеличаваме нейната количествена мощ, та в бъдеще да сме готови да действаме с нараснала енергия. Не трябва ли следователно тъкмо в това начинание да дадем своята лепта?

1843

Томас Карлайл е шотландец, роден преди петдесетина години „в Екълфехан, Анандейл“, както твърди добре осведомен източник. Родителите му били „добри селски стопани“. Баща му се числял сред настоятелите на тамошната сектантска черква, бил човек земен и трезвомислещ, който заковавал думите като „пирони в стената“. Майка му, все още жива, била „съвършена жена“, а „приятното й, напевно произношение било в съгласие с неговите трансцендентални пориви“. Изглежда, е ходил на училище в Анан, на брега на Солуей Фрит, защото там, както самият той пише, „за първи път чух за прославени професори, за високи материи — класически, математически, за цяла една приказна страна на познанието“; узнал го е от Едуард Ървинг, тогава младеж, „който току-що бе завършил с отличие колежа в Единбург и бе дошъл да види нашия учител, преподавал преди време и на него“. От това поселище, казват, можело да се надзърне в страната на Уърдсуърт. Навярно там Карлайл е започнал да опознава Природата — с нейните гори, подобни на нашите, с реките и потоците, на някои от които сме чували имената, със сетните извивки на атлантическите талази. Продължил образованието си, в основни линии хуманитарно, в университета в Единбург, където според същия източник трябвало частично да се издържа с „преподаване на частни уроци, текущи преводи и пр.“, а сетне, както с удоволствие научаваме, „преподавал в академията в Дайзарт по същото време, когато Ървинг преподавал в Къркалди“ — обичайната средина в живота на един литератор. Бил предопределен за църквата, ала не от силите, ръководещи човешкия живот; преди много години направил литературния си дебют във „Фрейзър Магазин“; на различни места изнасял лекции на английски и френски, извличайки известни облаги, както може да се предполага, макар да не разполагаме с изрични сведения; накрай открил няколко думи в немския език, които съответствали на духовната му нагласа, и се посветил изцяло на разбулването на тая загадка — с какъв успех мнозина от читателите знаят.