Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Дървосекачите били разхвърляни из просеката като парцалени кукли, а кръвта оцветявала всичко наоколо. Над тази касапница, изправен на два крака, стоял виновникът за бъркотията — един ужасен звяр. Изглеждал като кръстоска между лъв и мечка, а главата му била увенчана с два бичи рога. Кръв се стичала от муцуната и ноктите му. Ужасен, Джери се подхлъзнал на калната земя и паднал почти в краката на чудовището. Горският пазител обърнал грамадната си глава към него, а очите му пламтели в огъня на омразата и отмъщението.

— Макбър — отронил Джери. Спомнил си легендата, която баба му разказвала, когато бил малък — легендата за пазителя на гората. Вече знаел кой стои зад отвратителните убийства и „нещастните случаи“. Звярът погледнал още веднъж човека в краката си, чието лице било пребледняло от страх, после се обърнал и потънал в горските дебри — там, където бил неговият дом. Там, където птица не прехвръквала и не е стъпвал човешки крак…

Тод извади от джобовете си угарка и я запали с тлееща тресчица от огъня.

— И после какво? — попита Джибс.

Тод пое в дробовете си цигарения дим и го изпусна през ноздрите си.

— После Джери Маккуин се прибрал при семейството си и повече не се осмелил да сече дървета до края на живота си. Намерил си работа като мияч на чинии и туйто. Излъгал полицаите, че бил зашеметен и не видял какво се е случило.

— А с „Лимбър Инкорпорейтид“?

— Фалирала, разбира се. Никой вече не се наемал вече да работи в нея и заводът спрял. Но хайде да поспим, че стана много късно.

Двамата скитници се завиха с дрипавите си одеяла и не след дълго заспаха.

Бледият сърп на луната се показа за миг сред облаците и веднага се скри обратно зад тях, сякаш бе надникнал в дълбините на човешките мозъци и се бе изплашил от мислите, които се таяха в главите на хората. Вече бе почти полунощ и в Атика всички затворници спяха. Е, почти всички.

В килия 218 на Източния блок един затворник се въртеше в леглото си и бълнуваше несвързани фрази. Накрая се изправи седнал и се хвана за главата, целият плувнал в пот.

— Не можеш да спиш, а, Рони? — нехайно отбеляза съкилийникът му, който се бе излегнал по гръб и съзерцаваше тавана. Беше чернокож и в мрака светеха само очите и зъбите му.

Рон обърна поглед към съседното легло и кимна разтреперан.

— Отново сънувах онзи сън… за убийството…

— Аха, заради който те окошариха ли?

— Същият. Никога няма да забравя това, вярвай ми, Джером. Сякаш се бе случило вчера… Отново натискам спирачката, но камионът поднася и онази жена…

— Знам, знам, разказвал си го вече толкова пъти — с досада го прекъсна Джером. — Но сам си си виновен. Не се сяда зад волана, когато си на половинка „Къти Сарк“. А дори и да седнеш, трябва да внимаваш — все още в света не е общоприето да се блъскат бременните жени, които спокойно си пресичат улицата.

— Не ми го напомняй, по дяволите! — сопна се Рон. — Пък и ти също си в затвора.

— Да, за кражба на телевизор и излизам след три месеца. А ти — след седем години. Дано като изляза да не се попаднеш в килия с някой наш „колега“, който е кръстоска между хипопотам и носорог и отгоре на всичкото е страшно разгонен, ха-ха-ха!

Смехът на Джером огласи килията.

— По-тихо, глупако! — изръмжа Рон. — Искаш надзирателите да довтасат и да ни бият ли?

— Спокойно, Рони, няма страшно. Щом светлините загаснат в десет часа, всеки уважаващ себе си надзирател слиза долу в столовата, където шапките се събират да ядат, пият бира, играят карти, гледат телевизия и тем подобни невинни занимания.

— Искаш да кажеш, че е възможно човек да избяга оттук? — недоверчиво попита шофьорът.

— Да, ако притежаваш диамантени зъби да прегризеш решетките и крила за да полетиш, защото до земята са трийсет фута. Пък дори и с крилца може да не успееш — караулите навън не заспиват никога и стрелят много точно.

Някъде отвън се чу пронизителен писък, пропит с първичен ужас. После се повтори и потрети, след което бе заглушен от цветисти псувни, придружени от тъпи удари.

— Ама как само пищи тоя — подсмихна се Джером. — Сякаш е видял стария Сам Макенроу.

— Стария кой? — недочул попита Рон.

— Макенроу, Сам Макенроу. Не си ли чувал легендата за стария Сам Макенроу? Тя е доста популярна по затворите. Това е история за един побъркан изнасилвач. Искаш ли да ти я разкажа?

— Не горя от желание, ама май няма да заспя скоро.

— Добре тогава. Слушай сега.