Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Та тоя Самюел Макенроу бил към петдесетинагодишен, когато го вкарали в панделата. Преди това бил собственик на някакво павилионче за цигари. Живеел съвсем сам, нямал никакви роднини. Една вечер излязъл с приятели на бар. Петата водка не му понесла много добре и той излязъл от заведението, клатейки се като стар паток. Приятелите му помислили, че отива да се облекчи и не обърнали внимание на излизането му. Да, ама той се запътил право към своя дом, който се намирал на около миля и половина от бара.

Пътят минавал през малък парк. Точно срещу него забързано вървяла някаква девойка на около деветнайсет. Била готино парче — висока, с дълги крака, големи цици и къса черна коса. Тогава на стария Сам му щукнало нещо в замъгления от водката ум, докато й зяпал миниатюрната поличка. Мадамата се опитала да го подмине, но той я хванал за лакътя и я задържал.

— Закъде си се разбързала, малката? — изломотил той.

— Пуснете ме! — сопнала се брюнетката и се опитала да се освободи. Сам обаче я стиснал още по-здраво.

— Спокойно, нищо лошо няма да ти направя — изхилил се той. — Такова готино маце като теб не бива да се разхожда самичко нощно време…

— Причинявате ми болка! — изстенала тя.

— Хайде да си поиграем…

— Пусни ме, дърто копеле! — креснала мацката и сритала Сам по кокалчето.

Жестоката обида и болката в глезена сякаш съборили бент в съзнанието на Сам. Той замахнал гневно и свалил момичето на земята с едно дясно кроше. Замаяна от удара, жената се опитала да избяга, но пияният Самюъл паднал върху нея и я затиснал с всичките си деветдесет кила.

— Дърт, а? — ухилил се той. — Може да съм прехвърлил петдесетака, ама ще ти покажа, че още ме бива.

Момичето се мъчело да отблъсне пияния насилник от себе си, но един силен шамар я оставил съвсем без сили. Старият Сами дръпнал ципа на дънките си и го извадил. После разтворил краката на момичето и с един замах свалил белите й бикини. Тя изстенала, когато пияният продавач на цигари й вкарал полунадървения си кур.

— Не… недейте, моля ви — шепнела жената, докато несъзнателно късала копчетата от ризата на своя изнасилвач. От сцепената й вежда течала кръв и капела по земята.

— О-о-о, молиш се значи? Възбуждаш ме! — ръмжал Сам. Разкъсал тънката й блузка и грубо стиснал едната цица. — Колко си ти меки, да… Харесва ти, нали, признай си! Кеф ти е да те чука дърт копелдак в храстите на парка.

Брюнетката извикала, когато Сам й го натикал в дупето. Между краката й се процедила алена струйка, а тя не спирала да вика.

— Май преди не са ти го вкарвали в задника, а, маце? — изхилил се Сам и грубо затиснал устата й с ръка. — Стига си пищяла, че ми проглуши ушите. О-о-о-ох!

Самюел свършил в дупето на жената, чиито сълзи течали от очите й като дъжд. Тогава все още неизтрезнелият изнасилвач стиснал с големите си ръце шията на момичето. То се замятало отчаяно и започнало да дере лицето на своя осквернител, който сега се превръщал и в неин убиец. След малко и последната искрица живот напуснала обезчестеното тяло на младата жена. Сам дръпнал ръцете си от врата й и изтрил потно чело.

Изведнъж силен удар в гърба проснал Сами до тялото на неговата жертва. Той изохкал и се обърнал. Над него се бил надвесил ухилен полицай на не повече от двайсет и пет-шест години. Бил огромен и здрав, поне стотина кила, с къса руса коса, а многобройните следи от акне по лицето му правели усмивката още по-противна. В ръцете си небрежно премятал служебната палка, с която бил ударил насилника.

— Я да видим какво имаме тук — не спирал да се хили младокът. — Май тази вечер някой си е позволил известни волности… Така да се каже, бил е много палав, а?

Сам се опитал да се изправи, но повторен удар, този път в слепоочието, го пратил в безсъзнание. Ченгето случайно патрулирало с колата си из квартала, когато чуло виковете на жертвата и дошло веднага да провери какво става. Пазителят на реда сложил белезници на китките на Сам, обадил се в участъка и не след дълго куките се изсипали в малкия парк.

Оттам нататък историята е проста и логична. Осъдили палавия Сами на единадесет години без право на обжалване. Облекли го в черен панталон и синя риза, обозначили го с петцифрен номер и го настанили килия на последния етаж. Килия номер 555 (готино число, а?). И тогава започнал един безкраен ад за бившия продавач на цигари. Още първата нощ бил набит и изнасилен от съкафезника си — сто и петдесет килограмов негър с бръсната глава и мустачки. Всички се подигравали на новодошлия, никой не изпитвал и капка съчувствие към застаряващия изнасилвач и убиец. Даже измислили „режим“ за Сам Макенроу — „един ден любов, един ден спорте“. Което на затворнически жаргон означавало един ден изнасилване, един ден пребиване. Дебелият негър Кейн — съкилийникът на Сам — с удоволствие изпълнявал „режима“.