Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— И аз не мога. Хей, Джибс, познавам те толкова отдавна, а не съм те питал — как стана скитник?

— Няма много за разправяне — отговори мрачно запитаният. — Преди десетина години жена ми отиде до супермаркета да напазарува. Тогава беше бременна в петия месец. Аз тогава бях на работа — работех като таксиджия. Някакъв пиян карал камиона си и не спрял на червено, а продължил и ударил жена ми. Починала на място, както и бъдещият ни син. Дадоха на онзи дванадесет години в Атика, а аз започнах да пия. Пропих се, после взех да играя на комар. Загубих всичко — колата си, къщата си, всичките си спестявания. И ето ме сега тук пред тебе. Ами ти, Тод? Ти как стигна дотук?

— А, моята история е още по-кратка. Нямам никакви роднини, освен една племенница, която е демон в човешки образ. Скалъпи разни обвинения срещу мен — че съм бил измамник, пияница, че съм се опитвал да я изнасиля и още един куп лъжи. Тогава бях в бизнеса с недвижими имоти. Делото се разви в нейна полза — присъдиха й цялото ми имущество — два апартамента и една къща, парите в банковата ми сметка и отгоре на всичко трябваше да заплатя и разноските по делото. Остана ми само колата — един „Кадилак“, който продадох, за да се опитам да започна нов живот. Но нещата не потръгнаха и виждаш резултата…

— Да му се не види… Съдбата ни е изиграла кофти номер, не мислиш ли?

— Съдба ли е, провидение ли е — не знам. Но има много други като нас — не забравяй.

— Изобщо не ме грее това. Пък и си мисля, че няма да мога скоро да заспя. Разкажи нещо, знам, че си сладкодумен.

Тод придърпа одеялото до брадата си.

— Искаш история, значи. Добре, ще ти разкажа. Но е страшничка.

— Давай де, да не съм малко дете, че да ме плашиш?

Случката, която ще ти разкажа, е свързана с гората и затова е доста на място — все пак, лесът е на две крачки от нас. Ала става дума не само за гората, а и за нейния пазител — Макбър, огромен и могъщ звяр. Той живеел в самото сърцето на леса — там, където не прехвръква птица и не е стъпвал човешки крак. Обитавал хралупата на огромен, стар дъб, повален от бурите. Обикновено излизал на лов нощем, и то за кратко — колкото да улови някое животно и да се нахрани. Понякога се задоволявал с горски ягоди и кедрови плодове. Живеел тихо, далеч от всичко и всички. Но ето че внезапно спокойствието му било нарушено.

В близкия град, разположен на десетина мили от гората, започнал работа „Лимбър Инкорпорейтид“ — завод за мебели от дърво с голяма дъскорезница към него. Отворили се над двеста работни места и жителите, естествено, се зарадвали. Мнозина от тях се стекли към мястото, изгарящи да започнат работа. Най-много свободни места имало за дървосекачи. Мъжете идвали и започвали веднага — давали им по един работен комбинезон и верижен трион, сключвали договор и тръгвали да режат дърветата.

Отначало „обработили“ околните горички и отделни самотни дървета, но армия от близо двеста дървосекачи бързо се справя с такава лека работа и ръководството на завода насрочило за следващ обект голямата гора. Гората, в която живеел Макбър.

Пристигнали мъжете на посоченото място и се хванали на работа. Горските великани рухвали под жестоките зъби на трионите, работниците се трудели усърдно, а президентът на „Лимбър Инкорпорейтид“ потривал доволно ръце. Печалбите щели да надхвърлят първоначалните прогнози, предвиждало се и да увеличат заплатите на работниците. Всичко се развивало според плана. Тогава започнали да се случват нещастията.

Необяснимо зачестили инцидентите, когато падащо дърво затискало дървосекач. Работниците започнали масово да се разболяват, верижните им триони се повреждали от само себе си, а веднъж палатката на отговорника, който разпределял дърветата за сечене, се запалила и той едвам се отървал жив. Мъжете взели да напускат един по един, докато накрая останали малко повече от стотина души. Артър Томпсън, президентът на завода провел разследване, твърдо убеден, че се касае за саботаж.

— Това е работа на ония скапани „зелени“! — нервирал се той. — Няма кой друг да ми прави такива номера — наблизо нямо конкуренти, а заплатите, които давам на работниците, са повече от достатъчни. Така че те се изключват. Искам да разберете кой точно стои зад всичко това. И то до една седмица.

Двамата агенти, които извикал, обещали да разкрият виновниците и се впуснали в разследване. Само че в радиус от петдесет мили от гората нямало лагер на никакви „зелени“. Тогава започнали да слухтят из града в търсене на саботьорите. Но седмицата вече минала, а резултатът бил нулев. Докато една страшна случка разклатила представите на агентите за обикновен протест от страна на евентуални екоактивисти.