Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Паркът бил прочут и с многобройните си статуи. Имало много репродукции на известни произведения на изкуството — Венера Милоска, Мислителят на Роден, гръцки и египетски богове, животни и много други. Туристите се снимали до статуите и напускали щастливи града, който се препитавал основно от туризъм. Всички били доволни — и жителите, и туристите, докато един ден необяснимо убийство помрачило утопията. В езерото до парка бил открит трупът на осемнадесетгодишен младеж. Свидетел на убийството била неговата приятелка — седемнадесетгодишната Беки. През сълзи тя разказала на полицията случилото се:

— Дойдохме с Тери през нощта в парка — подсмърчала тя. — Седнахме на една пейка пред езерото и се целувахме, нищо друго не сме правили. Беше към един през нощта. Изведнъж ми се наложи да отида до тоалетната. Оставих го сам и се усамотих в едни храсти наблизо. Неочаквано чух странни звуци — сякаш някой силен мъж налага боксова круша, и после цопване. Излязох от храстите и отидох да видя какво става. Тери лежеше мъртъв в езерото…

Майката на Беки прибрала покрусената си дъщеря вкъщи, а полицаите започнали да съставят версии на убийството. Раните по тялото на момчето били нанесени с тежък тъп предмет — тухла, чук или нещо подобно. Много от костите му били натрошени. Полицията издирвала предполагаемия убиец, а приятелката на момчето страдала от мъка по своя изгубен без време любим.

Единствената улика, която би могла да насочи полицаите към разрешаването на загадката кой е убиецът, била доста странна. Точно до езерото, близо до мястото, където бил намерен мъртвият Тери, имало статуя — репродукция на Давид на Микеланджело. Ръцете на статуята били изцапани с кръв — целите длани. Полицаите изпратили проби в лабораторията и очевидното било доказано — това действително била кръвта на Тери. Заключили, че убиецът нарочно е изцапал ръцете на статуята — вероятно за да се избърше от кръвта. Но защо точно в дланите, а не някъде другаде по тялото? И защо не били открити никакви отпечатъци? Разследването заключило, че престъпникът е носел ръкавици. Но дълбоко в себе си инспектор Бенджамин, който водел случая, не бил съгласен с тази теория. А още на следващата вечер било извършено ново убийство.

Жълтите полицейски ленти били разкъсани, а точно на пейката, където за последно се целували Тери и Беки, лежал трупът на възрастен мъж. Идентифицирали го като „лице от мъжки пол, афро-американец, около шейсетгодишен, скитник“. Раните по тялото му били сходни с тези на първия труп. Бен се убедил, че нещо не е наред — ръцете на статуята отново били в кръв. И то до лактите. Разследването заключило, че двете убийства са извършени от един и същи човек. Отново нямало следи — нито отпечатъци, нито знаци — нищо. Кръвта по ръцете на статуята била на мъртвия скитник.

— Значи си имаме работа с престъпник, който убива хора в един красив парк пред декоративно езеро — заключил сержант Харисън, огромно мъжище, високо метър и деветдесет и тежащо сто и двадесет килограма. — Освен това носи ръкавици и вместо да ги изхвърли след убийството, ги изтрива в ръцете на някаква статуя, която стърчи на десетина ярда от езерото. А ръцете му вероятно са от стомана, защото нормалните човешки крайници не притежават такава разрушителна сила. В полицията съм едва от три години, а ето какви откачени убийци срещам — поклатил глава той и се упътил към патрулната кола.

Бен слушал монолога на своя колега и мислел. Да, фактите действително били такива. Що за същество трябва да е този убиец? „Но стига съм се занимавал с кръв и смърт, рекъл си младият детектив. Днес е петък, ще разпусна някъде с приятели. Човек трябва и да си почива, не само да работи. А и да се забавлява…“ Така си казал Бен и действително вечерта отишъл с трима свои другари в бара „При Стария Джо“. Послушал джаз, изпил няколко бири и към полунощ тръгнал да се прибира вкъщи.

Както си вървял, решил да мине напряко през една тъмна уличка. Тъкмо минавал под уличната лампа, когато мъждив неонов надпис привлякъл вниманието му. „Мадам Саризи предсказва бъдещето, гледа на ръка и таро, разваля черна магия“, гласели червените букви. Детективът се замислил малко, после свил рамене и се запътил към схлупената къщурка, на която стоял надписът.

— Никога не съм ходил на подобни места — мърморел си под нос той. — Дори ме беше страх като дете. Но какво пък, днес така и така се забавлявам, защо не?

Застанал пред вратата и натиснал звънеца. В къщата се разнесъл звън, подобен на погребална камбана, след малко се чули стъпки и вратата се отворила. Леко развеселеният от алкохола Бен се смаял, щом видял обитателката. Висока синеока жена с леко мургав тен го гледала намръщено от прага. Дългите й гарвановочерни коси се спускали до кръста, а пълните й червени устни били сочни като череши. Била на около двадесет и две-три години. Красавица и половина, помислило си ченгето.