Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Мъри натиснал спусъка, но оръжието засякло. Пребледнял и погледнал към разярения младеж, който му налитал като същински демон на отмъщението.

Тогава гарваните внезапно променили полета си и едновременно изграчили гръмовно. Студентът се обърнал и изтървал ножа си. Надал писък и закрил лице с ръцете си. Черните птици го връхлетели и го накълвали до смърт. Шокираният федерален агент гледал как го превръщат в пихтиеста маса буквално за секунди, след което изграчили за последно и отлетели на север. Пол Мъри седнал направо на земята, обронил глава, и дълго време стоял така, преди да се обади по мобилния на ченгетата и да приключи случая.

Чък спря да разказва и си отвори кутия бира.

— Брей… Страшничко — промълви Върнън.

— И още как. Когато чичо ти Хърбърт ми я разправи, направо настръхнах.

Гаражната врата се отвори и през нея влезе едно лъскаво черно БМВ, от чийто капак се издигаха гъсти кълба бял дим. Колата спря и от нея излезе висок мъж с вид на бизнесмен, облечен в сив костюм. Той ритна ядно гумата и изгледа кисело двамата автомонтьори.

— Дай да видим какъв му е проблема на тоя юнак — каза Чък и се запъти към БМВ-то, без да спира да пие от бирата.

— Раздавай картите, Сами.

Четиримата мъже играеха покер в задимената стая вече цели три часа и не мислеха скоро да спират. Малки суми пари непрекъснато сменяха притежателите си. Всички без изключение пушеха, а цигареният дим се носеше над главите им на талази. От време на време надигаха чашите с евтино уиски и бършеха устни.

— Тая шибана игра не върви! — ядоса се Тони. — Четвърти пореден път ме обират!

— Трябва да се научиш да губиш — поучително рече Кърт, които току-що взе ръка. — В живота ще се сблъскаш с неща, които няма да съумееш да превъзмогнеш.

— Не ме учи какво да правя, Кърт! Звучиш като учителката ми от първи клас мис Тинър — все ни поучаваше. Или като майка ми.

— Понякога майките знаят най-добре — разсеяно се намеси Арни.

— Не ме ядосвай и ти, Арни. Хайде да играем.

Играха още няколко раздавания. Сам се протегна отегчено на стола си и запали цигара.

— Писна ми от тоя скапан покер! Всяка събота вечер се събираме у нас, стоим по цели часове и само дивотии правим — пушим, пием, псуваме и играем карти. Омръзна ми. Едно и също от три години насам.

— Стига се оплаква, Сам — махна с ръка Кърт. — А какво искаш да правим? Да хукнем по жени, да изневеряваме на съпругите си ли? Или по дискотеки, да подскачаме заедно с младите? Стига си говорил така, ами раздавай.

— Няма да раздавам.

— Хайде де, стига. И нашата звезда ще изгрее някой ден — опита се да го утеши Чък.

— Кога? Като станем на шейсет и се подпрем на бастуна? Тогава може би ще тръгнем да обикаляме света — иронично се усмихна Сам.

— Какъв свят ще обикаляш с твоята заплата на боклукчия, старо куче — присмя му се Тони. — Най-много да прескочиш от Ел Ей до Ню Йорк и обратно.

Сам изгледа остро тридесетгодишния младеж, който беше най-младия тук.

— Може да съм боклукчия, но поне си имам работа. Не стоя у дома по цял ден като теб да сменям каналите с дистанционното и да търкам фотьойла със задник. Работя, не живея като теб на гърба на жена си. Машина за лайна — това си ти.

Оскърбеният Тони скочи с пламнало от гняв и срам лице, но Кърт и Арни го хванаха и го натиснаха обратно на мястото му. Той седна, като дишаше тежко, а очите му хвърляха искри.

— Спокойно, младежо — рече Кърт. — Не прави глупости.

— Изпроси си го, какво се периш — добави Арни.

Мъжете продължиха играта мълчаливо. Хвърлиха още няколко пъти картите, докато им омръзна съвсем и решиха да правят нещо друго. Сам отвори прозореца, за да проветри малко, а Тони изхвърли пълния пепелник и го върна на масата с отегчена физиономия. Тогава Кърт предложи:

— Да погледаме малко телевизия, а?

— Не! — извикаха едновременно тримата му приятели.

— Добре де — смотолеви той.

— Имам идея — рече Арни. — Искате ли да ви разкажа една история?

— Зависи. Интересна ли е? — недоверчиво попита Тони.

— По действителен случай ли е? — добави Сам.

— Сами ще решите — загадъчно се усмихна Арни.

— Ами давай — махна с ръка Кърт. — Какво друго да правим?

И Арни започна.

В Локастър Сити — нейде в Западна Вирджиния — имало много красив парк. Туристите идвали да се полюбуват на красивите водоскоци, на вековните дървета и на езерцето в средата на парка. Там плували красиви лебеди, а пейките около езерото били пълни с влюбени двойки и старци. Едните се наслаждавали на живота и любовта, без да се притесняват за утрешния ден. Другите си спомняли отминалите дни и съзнавали, че тяхното време е отлетяло и че светът принадлежи на младите.