Бранимир Събев - Хоро от гарвани

Отговорникът, който едвам оцелял след пожара в палатката, този път не извадил същия късмет. Намерили го мъртъв заедно с двамата му помощници — по-точно това, което било останало от тях. Трите тела изглеждали така, сякаш били нападнати от див звяр — гризли или нещо подобно. Полицията разследвала случая и заключила, че става въпрос за много голяма и доста свирепа мечка. Общото между жертвите било, че им липсвали едни и същи органи — и на тримата били изядени сърцата, мозъците и черните дробове. Нови слухове плъзнали сред работниците и останалите жители на града. Едните твърдели, че някой психопат извършва ритуални убийства, други си шепнели, че всичко било работа на Саскуоч — американският побратим на Йети. Трети се присмивали на останалите и казвали, че просто се е появила гигантска гризли, която обича да си хапва човешко месце. Ала всички били единодушни в едно — гората била изключително опасно място и колкото по-далеч от нея бил човек, толкова по-добре. Доказателство за това били останалите на работа секачи, които вече наброявали едва осемдесет души.

Артър Томпсън си скубел косите от яд. Вместо очакваните космически печалби били налице учудващи загуби. Налагало се да понижи заплатите на работниците, което предизвикало гняв и негодувание сред тях и напуснали още. Сега дървосекачите били само една четвърт от първоначалната бройка — предимно отчаяни и обезверени хора, алкохолици и неудачници. Президентът на „Лимбър Инкорпорейтид“ напразно търсил нови попълнения — никой не искал да работи в смъртоносната гора, където или дърво ще те смаже, или звяр ще те изяде, или най-малкото ще се поболееш. Агентите не успели да постигнат нищо и били отстранени от случая. А междувременно станало ново произшествие.

Петима дървосекачи изпаднали в необясним пристъп на умопомрачение и се избили един друг с резачките си. Труповете изглеждали още по-грозно от тези, които станали жертва на „гризлито“. Това вече не можело да се търпи. Повечето останали мъже просто захвърлили верижните си триони и се упътили към домовете си, без дори да уведомят работодателя си, че напускат. Останали само дузина дървосекачи. Полицията обявила версията, че мъжете, които се изпонарязали един друг, били с психични отклонения, и потулила случая. Но никой не вярвал на баналните полицейски заключения. Особено пък Джери Маккуин.

Маккуин живеел накрай града с жена си и трите си деца. Бил шотландец до мозъка на костите — дедите му се преселили в Америка преди стотина години, но американска кръв никога не се вляла в рода им. Жена му била безработна и всички вкъщи живеели от неговата заплата. Той твърдо бил решил да остане да работи, каквото ще да става. Но една мисъл не спирала да го човърка: какви са тези странни произшествия, случващи се напоследък? Защо полицията дава мъгляви обяснения? Той не спирал да си блъска главата над това, докато не решил сам да се поинтересува от странните факти. Започнал да разпитва из града и да се заседява в кръчмите, слушайки разговорите на хората. Но не научил нищо ново — нищо, което вече да не знае или да му е от полза.

Веднъж Джери отишъл в градската библиотека — за пръв път в живота си. Започнал да рови из старите вестници и изведнъж попаднал на един стар брой отпреди петдесетина години.

В него имало описан случай за група от девет дървосекачи, които били намерени мъртви с разкъсани гърла и изядени вътрешни органи. Труповете им били открити в същата гора, в която сега работел Маккуин. „Има нещо странно тук, помислил си Джери. Това не е случайно — сякаш проклятие застига всеки, който дръзва да наруши покоя на гората.“ Напуснал библиотеката, без да съзнава колко е прав, и умислен се упътил към дома си.

На следващата сутрин отишъл на работа както всеки друг ден през последните три месеца. Вече навлизали в самото сърце на гората — той и неговите колеги. Осемте дървосекачи, останали от първоначално близо двеста, работели вяло и апатично. Сякаш знаели, че ако не напуснат (което нямало да направят), са обречени. Отрязаните дървета падали почти безшумно на земята. Мрачното небе предвещавало дъжд, а слънцето се криело зад облаците, като че ли се страхувало от нещо.

Вече се свечерявало и работният ден бил към края си. Проливен дъжд завалял над гората. Джери отишъл в храстите да пусне една вода и тъкмо се облекчавал, когато отвратителният шум, предизвикван от резачките, изведнъж секнал. Вместо него горската тишина била нарушена от писъците на останалите дървари, които крещели от ужас. Косата на шотландеца се изправила и той изтичал да види какво става, защо неговите колеги надават такива писъци. Гледката, която се разкрила пред очите му, го накарала да се вцепени от страх.