Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

— Засега Византия, господстваща над света, с мъка защитава границите си от сарацините и чака помощ от изповядващите неправата вяра българи. Философе, обявявам ти шах — каза хан Кубрат.

— Предвидих хода ти, велики хане. Ето моята защита.

— Тогава и аз правя следващия си ход, философе. Жертвам ето тази фигура…

Гъркът за дълго се замисли. Накрая разбра, че през цялото това време ханът се е надсмивал над него и византийската му мъдрост, докато е намерил няколко необичайни хода, печелещи партията. Така е, глупавият упорства, претърпявайки поражение, а умният се старае да го обърне в своя полза.

— Извини ме, велики хане. Загубих. И то не само на дъската с фигурите.

Ювиги-ханът втренчено изгледа гъркът в очите.

— Харесваш ми, философе Йоан Фасиан — каза той. — Въпреки това, че през цялото време ме подбутваш към самия край на пропастта. Но дори на ръба няма да ми се завие свят. Ти си прав, когато казваш, че владетелят трябва да се грижи за благото на народа. Народът трябва да разбира това, което прави господарят му или в краен случай да си мисли, че разбира. Попитай който и да е кормчия, може ли при силен вятър рязко да обърне кораба си? Ще ти кажа какво ще ти отвърне — не, не може. Рискува да се преобърне и да загине заедно с кораба и доверилите му се хора. В още по-голяма степен това се отнася за държавните дела. Ако аз в неподходящо време издам нови закони, те няма да се изпълняват. А ако помисля в неподходящо време да дам на народа си нова религия, той ще се отвърне от мен. Колко години им трябваха на християните, за да може религията им да победи старите римски богове? Година? Две? Десет? Подскажи ми, философе… може би, петдесет? Или сто, двеста, триста? Искаш да ми дадеш лош съвет, философе. Нима сега е времето, когато може да се отдаваме на мисли за бога? Нима не знаеш, че от юг към границите на империята настъпват ордите на арабите? А на изток хаган Юлуш спи и сънува как под знамената, на които е изобразен Тангра, завладява всички земи на Дуло и се провъзгласява за върховен хаган на всички тюрки? Сега, философе, да спасят Велика България и Византия могат само добре въоръжените воини тюмени. Не християнската религия, а сабите дамаскини и гръцкият огън са ни нужни сега, повярвай ми. Отначало е нужно да се отвоюва мира, после да се укрепи и отстои, а след това вече да се занимаваме със спасението на душите.

— На мен, велики хане, ми е трудно да споря с теб. Но да кажем, че ние, християните, смятаме човека за временен гост на тази земя и преди всичко се грижим за спасението на душата, която в противен случай ще гори в огнената геена. Ето затова толкова обичаме да строим нашите църкви. Впрочем, преподобният Симеон се готви за тържественото откриване на божия храм, който ти благоволи да ни разрешиш да издигнем във Фанагория. Ще бъде велика милост в очите на всички гърци, ако повелителят на Велика България почете в този ден божия храм с присъствието си. Уверен съм, че това ще е приятно и на моя господар, василевса.

— От уважение към император Ираклий аз разреших да се построи този храм. Тептангра спи и сънува, че той, заедно с всички християни, се проваля в преизподнята.

— Господ няма да допусне поругаването на святата вяра — каза Йоан Фасиан. — Ти, велики хане, си заслужи вечната благодарност на фанагорските гърци.

— Мисля — усмихна се хан Кубрат, — че заслужих вечната им благодарност с това, че за няколкото години, които прекараха във Фанагория, те станаха тройно и четворно по-богати, отколкото бяха, когато стъпиха на земите ни. Никъде няма такава търпимост, както у българите, въпреки че във Византия, ти знаеш това, философе, ни смятат за невежи езичници. Но просветените християни изгарят всеки, който изкаже дори и малко съмнение в църковните догми, а ние, дивите варвари, доказваме, че рамо до рамо могат да живеят и човек, вярващ в Тангра, и християнин, и юдей. Ако ти толкова високо цениш справедливостта, кажи кой излиза по-справедлив — необразованият варварин или просветеният грък?

— Аз вече се предадох днес на шахматната дъска, велики хане — съкрушено призна гъркът. — Сега съм готов да призная още веднъж поражението си.

— Ако не намерим в себе си мъжество да помолим за помощ — каза хан Кубрат, — то поражението неминуемо очаква както вас, така и нас. Разбери, философе, светът признава само силата. Ние сме силни със своите тюмени, с храбростта си, с умението да търпим лишенията и да се борим до победа за свободата си. Вие сте силни със златото си, с наемниците си, с гръцкия си огън. Ако се обединим, ще бъдем непобедими и всеки враг три пъти ще си помисли, преди да нападне границите ни. Направих за гърците, живеещи в държавата ми, всичко, за да се почувстват щастливи. Сега гърците трябва да ми помогнат. И ти, Йоан Фасиане, също.