Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Той имаше власт над хората, ала тя не му беше достатъчна. Искаше власт, безпределна като степта, ала в степта граници няма. Нея не можеш със стена да я опашеш или с ключ да я заключиш, а скитащият се из степта е свободен като стрела, изстреляна напосоки от тетивата. Какво е за скитащия, която и да е власт, та дори и властта на ювиги-хана 1?

Много отдавна, когато той още не беше ювиги-хан на Велика България, а се възпитаваше в двора на византийския император, един знатен патриций му каза: „Докато нямаш непристъпна, за който и да е враг крепост, не можеш и няма да имаш нито силна власт, нито могъщо управление. Който владее града, владее бъдещето. Ако нямаш град — нямаш нито власт, нито бъдеще.“.

Тогава тези думи сякаш не се отнасяха за него. И затова още дълго време след това не се и сещаше за тях. А после Органа, който му се падаше чичо, родственик по майчина линия, го прибра от императорския дворец. Извика го, защото искаше младият Кубрат да се обучава във военното дело. Едва месец по-късно той можа да се прояви в сражение, което коства живота на аварския хаган. Главата му Кубрат хвърли в нозете на чичо си, а останалите живи авари се вляха в българската войска.

А след това хаган Органа обяви младия воин Кубрат за свой наследник. И то съвсем навреме. Защото хаган Органа загина в жестоките междуособици между тюркските родове Ашина и Дуло, междуособици, които никога няма да спрат, и Кубрат застана начело на рода Дуло, отколе владеещ земите на западните тюрки.

Това беше отдавна. И едва сега, когато усещаше, че остарява и наближава шестото си десетилетие, хан Кубрат си спомни за думите на знаменития патриций.

Да се построи град, означаваше да се премине към уседнал начин на живот. Такъв живот, какъвто живееха гърците. Те му оставиха развалините на някога процъфтяващата Фанагория. Изчака идването на пролетта и отпрати илханите — своите синове — заедно с ордите им на пасбищата в степта, а самият той остана край морето заедно с гръцки строители, специално извикани от Византия. Те разкопаха останките на двореца и от основите им започнаха да издигат нови стени. Хан Кубрат изпрати собствените си майстори да работят при гръцките, защото имаше какво ново да научат — той мислеше и напред в бъдещето.

Гърците действително работеха много съвестно и старателно и за това си имаше логично обяснение — наред с двореца те искаха да издигнат свой храм, своя църква. Без да кажат никому ни дума, заложиха основите на църквата си заедно с тези на двореца. Но не знаеха те, че всеки друговерец се следи от хиляди очи, ревниви към чужди богове. Богът на тюрките е Тангра, древното светило, всемогъщото слънце, чиято земна сянка е върховният жрец, тептангра. Именно той пръв забеляза своеволието на гърците и незабавно съобщи на ювиги-хана.

Хан Кубрат мълчаливо изслуша съобщението, а лицето му не издаваше нищо. Той самият се бе досетил за замислите на гърците много преди тептангра, но не искаше да ги притеснява. Решил го беше отдавна, когато обмисляше какво ще бъде неговото управление. В основата на живота на всеки един народ са залегнали неговата вяра и обичаи. Той не възнамеряваше да преследва когото и да било и не желаеше нищо да забранява. Ако гърците искаха да построят храм на своя разпнат бог, където да отправят към него молитвите си — нека да строят, на него, на хан Кубрат, това няма да навреди. Точно обратното — там, където човек се чувства спокоен, там той по-добре работи и за дълго остава.

Тептангра се жалваше дълго и еднообразно. Не бивало под едно и също небе да се възнасят молитвите към различни богове. Истинското божество — Тангра — непременно ще се обиди и може да отвърне лика си от българите. Трябва да се забрани строителството на храма.

Владетелят обеща да помисли. И наистина размишляваше, но не бързаше с решението си, така че на тептангра Ирсан му се наложи да посети ювиги-хана още няколко пъти. И всеки път върховният жрец привеждаше все нови и нови доказателства в полза на това, че чуждата на българите религия не трябва да докосва предания на Тангра народ. Новата религия е като заразна болест. Не се ли усетиш навреме, изпуснеш ли я — ще погуби душата така, както болестта погубва тялото. Освен това византийският император може да възприеме поощряването на християнството като съгласие Кубрат да измени на вярата на предците си. Но на света няма друг бог, освен Тангра, и той, върховният му жрец, няма да се успокои, докато не постигне своето.