Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Все още на колене, той направи още една неловка крачка и в това време зад гърба на жената на хан Кубрат се появи ослепително моминско лице и в този миг посланик Теофан бе пронизан от глупавата надежда да спаси Константин с помощта на тази девойка. С крайчеца на окото си той потърси сина си и видя, че и неговият взор е устремен натам — към прекрасното младо лице зад гърба на жената на хана, където с целия блясък на своите шестнадесет години стоеше изящна девойка.

Това беше дъщерята на хан Кубрат, която наричаха Чечке.

Разбира се, нито сега беше подходящото време, нито тук бе подходящото място за разговор относно брака между сина на василевса и дъщерята на ювиги-хана, но не можем да го корим, че реши да избърза отчаяното бащино сърце. И, изправяйки се на крака, отново изпълнен с достойнството на византийски посланик, Теофан каза:

— Изслушай ме отново, велики ювиги-хане. Всемогъщият император Ираклий ми заповяда да предам, че желае да се сроди с теб, великия владетел на българите, и ти предлага брачен съюз между своя наследник Юстиниан и дъщеря ти, прекрасната Чечке. И ако ти си съгласен, аз съм упълномощен да отведа бъдещата императрица със своя кораб във Византия.

При тези думи настъпи мъртва тишина. Стъпката беше отчаяна, но посланикът не виждаше друг изход. Ако успее да доведе девойката, император Ираклий няма да откаже да каже някоя дума за Константин, а може би на своеволния варварин даже няма да му е до Константин, ще забрави и за школата, и за думите си. А ако ювиги-ханът не се съгласи да изпрати дъщеря си с гръцкия кораб, това също ще създаде някаква възможност да измъкне сина си от ръцете му, въпреки че точно в този миг посланик Теофан не можеше да каже каква ще е тази възможност.

Тишината се проточи и се наруши едва от хан Кубрат, който удари с жезъла си по пода. Началникът на охраната бързо приближи към господаря си, който му каза нещо на ухо, след това по знак на хана всички кавхани и илхани се надигнаха от местата си и обкръжиха ханския престол. Началникът на охраната с твърда ръка отведе посланик Теофан на мястото му. Константин, отметнал качулката си върху раменете, не откъсваше поглед от Чечке, сякаш ни най-малко не се интересуваше от случващото се в залата. И отново настъпи тишина, сред която се разнесе звучният глас на изправилия се ювиги-хан.

— Повтори думите си, посланико Теофане. Те засягат всички и всички трябва да ги чуят.

Теофан повтори. Сред насъбралите се пробягна шепот, сякаш вълнички пробягаха по повърхността на езеро, и затихна. Хан Кубрат се наведе към жена си, нещо й каза или може би нещо я попита. Теофан видя как потрепнаха правилните черти на лицето на младата жена, повдигнаха се и се отпуснаха извитите й като саби вежди. На свой ред тя се обърна с някакви думи към дъщеря си и отново острият поглед на гърка видя как руменина обагри нежните девичи страни и Чечке покорно склони красивата си глава и нежната тъничка шия, подчинявайки се на родителската воля. Но каква беше тази воля?

А хан Кубрат се обърна към най-главния сред военачалниците си:

— Тептархан 8алустаз Даян! Ти чу как император Ираклий чрез устата на своя посланик патриций Теофан моли да дадем нашата дъщеря Чечке за жена на наследника на престола Юстиниан. По обичая на нашите предци те питам, какъв съвет ще ми дадеш?

Всичко това бе изречено на тюркски. „О, Тангра!“ — долетя нечий изплашен възглас. И всички погледи се насочиха към лицето на девойката, закрила очи с гъсти ресници.

— Чакам, алустаз Даян.

Тептарханът обмисляше отговора си.

— Предложението на император Ираклий е достойно за теб — отвърна най-накрая той. — Мисля, че към него трябва да се отнесеш с уважение.

— А ти какво ще кажеш?

Този въпрос хан Кубрат отправи към жена си, но вместо отговор тя притисна дъщеря си до себе си, сякаш се прощаваше с нея навеки.

— Донесете жертвената риба — каза ханът и на мига бе поднесена голяма, бяла риба в блестящо златно блюдо. Тя беше още жива и по тялото й преминаваше слаб трепет. Хан Кубрат извади кинжала си от ножницата, заби го почти под хрилете на рибата и отцеди в услужливо поднесените две златни чаши по седем капки рибя кръв, след което ги напълни до горе с гръцко рубинено вино. Едната чаша протегна към Теофан.

— Приближи се, посланико. И изпий тази клетвена чаша…

Теофан направи няколко крачки и взе тежкия стакан. Много неща беше видял през живота си, докато изпълняваше поръченията на императора, неведнъж се оказваше близо до смъртта, но никога до сега не е бил толкова замаян, никога светът не е танцувал пред очите му така, както сега. Трябва да се вземе в ръце, да се овладее, трябва…