Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

В последния момент Ираклий заповяда на Теофан да вземе със себе си в този толкова важен поход и Константин. Синът на Теофан беше млад, добре сложен, с прекрасен облик и много добре възпитан. Надарен бе и с телесна красота, и с възвишен дух, пишеше стройни стихове и затова не беше никак чудно колко често императрица Мартина му хвърляше коси погледи или дълго го гледаше с широко разтворени очи. Опитните съгледвачи зорко следяха всяка крачка на всеки в империята и за Константин беше най-добре да се озове по-надалеч от греха. Истинското му място се намираше във Фанагория… Когато разбра за отпращането на юношата, Мартина в един миг остаря с няколко години и именно в този ден, докато се гледаше в огледалото, забеляза малките бръчици под очите си. Но нищо не можеше да стори — посланическите кораби вече изчезваха на хоризонта…

Пътешествието по море мина без всякакви произшествия и гърците пристигнаха във Фанагория. Сам Кубрат, ювиги-ханът на Велика България, посрещна посланика на византийския император Ираклий. Още предишната вечер, когато вестта, че пратениците от Константинопол приближават, достигна до шатрата на хана, започна подготовката за тържествената среща и на много метри до самия бряг бяха разстлани килими.

А на сутринта корабите навлязоха в пристанището и хвърлиха котва…

Преподобният Симеон, който носеше титлата протосинкел 5, облечен в дълго до земята черно расо, стъпи пръв на брега. На една крачка зад него се движеше философът Йоан Фасиан, наметнал на широките си плещи плащ с качулка, а още по-назад пристъпваше личният посланик на василевса — Теофан, заедно със сина си Константин, поразяващ с красотата си. Малко по-надалеч зад тях се задаваше върволица от слуги и роби, които носеха даровете на императора. Глашатаят бе застанал досами водата, гръмко и отчетливо произнасяше името и титлата на всеки, който стъпваше на брега, а гласът му се носеше към възвишението, към което водеше постланата с килими пътека и където на самия връх стоеше хан Кубрат, заобиколен от богато облечена свита. Към хана с тържествена крачка и в ръка с дебела свещена книга, щампована със злато, вървеше протосинкел Симеон. На шест крачки от владетеля той спря, поклони се ниско и произнесе слова за поздрав.

— Радваме се, че приветстваме в земите на Велика България доверените хора на император Ираклий — звучно отвърна хан Кубрат и направи едва забележим жест, при което два отряда от личната му охрана се строиха вляво и вдясно от пратениците.

Официалната церемония по приемането се състоя вечерта в новопостроения дворец на ювиги-хана. Повелителят на българите седна на трона си, който много приличаше на трона на византийския василевс. Вляво и вдясно от него, в строго съответствие с чиновете, заслугите и родството, седяха поканените на тържествата илхани 6и кавхани 7.

Тук вече първото слово се полагаше на Теофан и той не се посрами: със звънки, внимателно обмислени изрази той предаде на хан Кубрат приветствията на император Ираклий, а след това, като едва забележимо повдигна брадичка, съобщи, че всемогъщия василевс, в знак на дружба и признание за високите достойнства на ювиги-хана, го удостоява с високото звание патриций и в знак на своето непреходно благоволение му изпраща дарове…

Настъпи дълбока тишина. Теофан говореше на езика, понятен за домакините — той владееше свободно тюркски, въпреки лекия, едва забележим акцент. Гласът му звучеше високо и отчетливо, в резултат от дълги упражнения. При последните думи на посланика слугите безшумно започнаха да трупат в нозете на Кубрат подаръците от императора на Византия. Когато слугите излязоха, Теофан се приближи съвсем близо до мястото, където седеше Кубрат и като местеше погледа си от хана към жена му, седнала от лявата страна на мъжа си, ниско се поклони и благодари на българския владетел за радушния прием.

Хан Кубрат отвърна на гръцки:

— Доволни сме от думите ти, патриций Теофан. Достоен пратеник е изпратил василевса във Велика България. И по достойнство ще бъдете приети тук. Заемете местата си сред нас според чиновете и званията ви и седнете. Разбрах, че сте стигнали до тук без премеждия и приключения. А това означава, че милостта на Тангра е била с вас. Кормчията води кораба по звездите. Но звездите на небето са много, а Тангра е един. И при владетелите на земята е същото, тъй като те приличат на Тангра, а приближените им хора са като звездите — така този, който е по-приближен на владетеля, се разполага в центъра, а който е по-далечен — на самия край на небосвода. Добрите вести, които чух от твоите уста, посланико, наистина са ми приятни. Желая на василевса дълъг живот. Българите се радват на неговите пратеници…