Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Трудно е да се каже кои доводи повлияха на ювиги-хана, но все пак той забрани строителството на християнската църква във Фанагория. След което сломените духом гърци се обърнаха за подкрепа към император Ираклий. И императорът не остана безучастен към молбите на едноверците и съплеменниците си. Именно тогава хан Кубрат бе удостоен с почетната титла патриций, подкрепена с богати и многочислени дарове, натоварени на много кораби и придружени от нарочно проводени византийски пратеници. И въпреки че официалният повод за тази делегация беше забраненият строеж на божия храм, причините, които накараха византийците този път да бъдат толкова щедри, бяха много по-дълбоки и в същността си политически. В лицето на владетеля на Велика България василевсът разчиташе да получи надежден аванпост 2на изток. А най-доброто, ако не и задължително средство, за да стане това, бе да се разкрие пред българите истинската религия. Грехота е човекът, който по волята на Всевишния оглавява Велика България, човекът, който е възпитаван в константинополския двор и е дружал с бъдещия василевс, да продължава да бъде езичник и да обрича душата си на невъобразимите страдания в огнената геена 3. Именно затова каквито и да било усилия, предназначени да обърнат хан Кубрат към християнството, не се струваха прекомерни на василевса.

Изпълнението на тази задача Ираклий лично възложи на двамината, които оглавяваха посланичеството: философът Йоан Фасиан и преподобния Симеон. И двамата имаха много заслуги към василевса, и двамата споделяха грешни еретични възгледи, и двамата бяха спасени от наказание само благодарение на благоразположението на Ираклий. Йоан Фасиан, например, не се побоя да заяви на василевса, че над всичко почита Всеобщия Разум, който се явява и бог. Във всеки човек, каза Йоан, има две начала — добро и зло, и само разумът може да обуздае лошото и да даде път на доброто.

И за по-малко се бе случвало хора да изчезват завинаги в дълбоките подземия. Василевсът предпочете обаче да измести този разговор с философа на друга, по-отвлечена тема. Да допуснем, че разумът е способен да открие пътя към доброто и да попречи на злото. Но нима философът не знае, че в душата на човек често взима връх гордостта? Какъв ще е резултатът от битката между гордостта и разума? Победата на злото!

На Йоан му провървя — тогава василевсът беше в добро и милостиво настроение, поради което взе решение да не наказва изпадналия в ерес Фасиан. Умен беше василевсът, а умните хора постъпват мъдро. Затова на философа му беше заповядано да се отправи към Фанагория, за да употребява там красноречието си за благото на истинския бог и на императора, като обърне езичниците към правата вяра. А в този далечен край току-виж се поуспокоил и утихнал, в мъка по родината може да се откаже от пагубните си идеи, да поумнее и улегне.

Животът на два пъти може да сломи човек — преди четиридесетте и след четиридесетте. Сломеният преди четиридесет рядко доживява до старост; прекършеният след четиридесет с всеки изминал ден все повече оценява живота и всеки час, който му остава да живее. Ала за сега Йоан все още е опасен, както е опасен и преподобният Симеон, иконобореца. Затова здравият разум подсказа на василевса: да проводи тези двамата във Велика България е не само полезна, но и далновидна стъпка.

Разбира се, той можеше и единия, и другия просто да изпрати на заточение във Фанагория. Само че лекарите се стараят винаги да скриват горчивото лекарство под сладка обвивка. Затова не трябваше и дума да става за каквото и да било заточение. Още повече, че златоустото красноречие на философа беше очаровало императрица Мартина. Не, не, никакво изгнание. Точно обратното — императорът оказва величайшо доверие и чест на сладкодумния Фасиан, който ще открие Христа за могъщия номадски народ. В случай на успех на небесата ще се възцари веселие, а императорският трон, чиито устои и досега се разклащат от пограничните раздори, ще получи мощна и надеждна подкрепа.

Милостта на василевса беше съобщена на Йоан Фасиан в присъствието на целия императорски двор. Фасиан се поклони доземи, като се стараеше да не обръща внимание на погледа на императрицата. Той ще се отправи към Фанагория с превелика радост. Всички сили, с които го е дарил Господ, ще отдаде за великата цел на покръстването на слънцепоклонниците и за спасението на застрашените им от грях души.

Императрица Мартина го гледаше напрегнато, леко разтворила устни. Тя пожела на Йоан Фасиан щастлив път. „Василевсът не забравя в милостта си тези, които укрепват неговата държава“ — добави. А погледът й сякаш искаше да проникне и в най-съкровените дълбини на душата му.