Мусагит Хабибулин: Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

С усилие на волята той се стегна и световъртежът му премина. Когато надигна златната чаша към устните си, ръката му също вече не трепереше. По аромата определи, че виното е хиоско, но от рибята миризма изведнъж му се догади.

Той вдигна очи и срещна строгия, непреклонен поглед на хана. И тогава изпи докрай чашата си, обърна я по български обичай с дъното нагоре и нито една капка не падна на пода. Рибешката миризма го изпълни целия и за един миг му се стори, че и той се е превърнал в жертвена риба и дори му се стори, че усеща убождането на кинжала… Но всичко това продължи само един миг, не повече.

На свой ред ювиги-ханът поднесе чашата към устните си. Българите не ценяха виното, въпреки че го пазеха за такива тържествени случаи, самите те предпочитаха да пият мед и кумис. Дори най-доброто византийско вино оставяше неприятен вкус у хана и дразнеше стомаха му. Затова той отпи само една глътка и каза:

— Виждам, посланико Теофане, че си предан духом и телом на своя повелител, император Ираклий. Добра вест ще му занесеш от нас. Чуй сега думите ми, които ще предадеш на василевса. Съгласни сме да му дадем дъщеря си. Но тя не е робиня, че да я отведеш във Византия с кораба си. Ако синът на императора, младият Юстиниан, иска да вземе Чечке за жена — нека сам дойде за нея. Така предай ти, посланико, на император Ираклий и на божествената императрица Мартина. Предай също, че желая и на двама им дълги години живот. И още предай, че тук чакаме, в отговор на молбата ни, императорът да не отлага дълго, а да ни изпрати строители и майстори. И търговци. Разбра ли, посланико Теофане? Имаме с какво да търгуваме, нашите стоки интересуват не само гърците, но и другите народи. Хорезмийците, например, а също сирийците и табгачите 9.

Но тъй като императорът пожела да се сроди с българите, да съедини кръвта си с нашата, силата на нашето племе отсега нататък ще стане стена, изпречила се на пътя на враговете му. Така че предай още на василевса, че ако в пределите на империята навлязат врагове, нашите воини ще са негова дясна ръка. Аз, хан Кубрат, повелител на българите, ще дойда на помощ заедно със своите илхани. Запомни ли всичко, посланико Теофане? Аз, хан Кубрат, казах…

И, като произнесе това, ювиги-ханът седна. Настъпи времето на тептангра Ирсан. Сега, след като ювиги-ханът свърши речта си, той можеше, ако желае, да говори с посланиците, или да спори с тях, или да ги разпитва за каквото иска. Такъв беше обичаят у българските тюрки, обичай от древни времена. Можеше да се говори и спори за религиите на другите народи, за нравите и обичаите им, като в спора много се ценеше находчивостта и тептангра Ирсан ненапразно се славеше като хитроумен полемист, който неведнъж беше карал чуждоземни посланици да се объркват от въпросите му и да се чувстват в задънена улица. Ето и сега той бавно се надигна от мястото си, обходи с поглед присъстващите, склони глава за поздрав към посланика, оправи, без да бърза, черния си чапан 10с червени ивици, докосна златната емблема на слънцето, провесена на гърдите му и едва след това се обърна към Теофан:

— Ето за какво искам да поговоря с теб, посланико на византийския ювиги-хан. Ние тук знаем, че всички жители на вашата страна и заедно с тях императора и ювиги-хан на Византия Ираклий са привърженици на християнската религия и се покланят на лика на Христос. Но кой е този Христос? Както ни е известно, домът на бога е небето, а Христос е слязъл на земята. Тогава той не е бог, а само посланик на бога, негов пратеник. Но както ти, посланико Теофане, не можеш да заместиш императора и ювиги-хан на гърците Ираклий, така и на Христос не може да му се покланят по начина, по който вярващите се обръщат към истинския бог. Ето затова ние смятаме вашата вяра за заблуждение. Не може да има нищо по-лошо от истината, превърнала се в лъжа, както не може да има два бога — единият на земята, другият, на небето. Затова истинската вяра се оказва нашата, където над всички стои един господар — Тангра. Без него не може да има живот на земята и всичко що ходи, лети, бяга и пълзи, всичко що расте, плува в дълбините на водата или живее под земята, съществува само благодарение на това, че над нас е Тангра. И въпреки, че разбирате това, вие и много други заедно с вас продължавате да се покланяте на образа на човека, когото мислите за бог, и заради него строите своите църкви и падате на колене пред него, пред човека, от който на тази земя зависят толкова малко неща. Обясни ми това чудо, посланико Теофане.