Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Стотици шапки хвръкнаха във въздуха, приветствайки победителите. За няколко минути от шума нищо не можеше да се чуе. Накрая в настъпилата тишина ювиги-ханът се надигна от мястото си. Той излезе от шатрата, приближи се към коня, който нямаше равен на себе си, и взе юздата от ръката на аксакала. Нов вик на възторг накара птиците да литнат към небесата.

Кубрат погали жребеца веднъж, после още един път и животното, въпреки че раздуваше тънките си ноздри, почти се успокои. А след това повелителят на българите тръгна, държейки поводите, към Илбек, синът на Кушлук, към когото в тази минута бяха приковани стотици очи. Ювиги-ханът вървеше бавно, конят послушно пристъпваше след него и само щом разтърсеше малката си красива глава, слънчеви зайчета започваха да скачат по златните закопчалки на юздата и седлото. На няколко пъти хан Кубрат се обръщаше да се полюбува на аргамака 41, а след това дойде близо до победителя и нещо му каза.

И положи юздата в ръката му.

Отново гръмки викове накараха красивия кон да потръпне, но в следващия миг Илбек, син на хилядника Кушлук, с един скок вече се бе озовал на седлото и не едно девиче сърце подскочи, гледайки как се замята и завъртя оскърбеният от такова отношение степен кон бегач, как тръсна глава, приклекна, изопна се като струна, опитвайки се да хвърли от гърба си конника, който сякаш се бе сраснал със седлото… и се смири, признавайки властта на човека. Ако в този ден Илбек, син на Кушлук, бе решил да бяга в кушията, то и най-гордата и красива девойка нямаше да устои пред славата на победителя.

Втората награда, почти толкова престижна, колкото и първата, получи багатур Илбарис. Той почти в нищо не отстъпваше на победителя, а за това как уцели птицата, лежаща на една ръка разстояние от краката на аксакала, още дълго щяха да разказват поколения багатури. Но в състезанията няма двама победители и за разлика от миналата година Илбарис се оказа втори. Хвала му и чест за него, а втората награда бе крива сабя от дамаска стомана със златна дръжка и седло, украсено със златни плочки.

Багатурът прие наградата и ниско се поклони на хан Кубрат.

— Доволен ли си, татко мой? — попита той. Ювиги-ханът кратко кимна. Да, доволен беше. В младостта си той сам неведнъж бе получавал такива подаръци за умението и ловкостта си, когато в пълен галоп пускаше стрела от късия мощен лък, минаваше под корема на бягащия кон или когато конят препускаше и той стоеше изправен на седлото. Сега Кубрат по-добре от всеки друг можеше да оцени майсторството на приемния си син. Може би никой от илханите нямаше да успее да победи Илбарис. Ето, отначало на състезания, после на бойното поле, така достига багатурът до славата, така и сам той я достигна. Започни с малко — научи се да се подчиняваш, после научи тялото си да се подчинява, след това се научи да командваш другите, подчини ги на своята воля — такъв е пътят на владетеля. А след това се научи да използваш за свое добро силата на едни и слабостта на други, разбери кой и кога трябва да възвисиш, кого да унизиш и когато минеш през всички тези стъпала, Тангра ще ти даде правото да се разпореждаш с чуждия живот.

Той, хан Кубрат, имаше това право. Ето защо, гледайки приветливо приемния си син, си мислеше колко ще е хубаво, ако Илбарис дойде тук, във Фанагория, с главата на метежния и подъл хан Чалбай, но няма да е лошо и ако този храбрец остане завинаги да лежи някъде из степта. Ханът не знаеше докъде багатура може да бъде подтикнат от любовта, а ако можеше, владетелят щеше да даде Чечке на Илбарис. Но тъй като това не е възможно, ще е най-добре за всички и най-вече за Илбарис, ако загине славно в битка.

После, като протегна оръжието към приемния си син, ювиги-ханът каза:

— Обещай ми, багатуре, че няма да изпускаш тази сабя от ръка, докато още имаш сили да я държиш за ужас на враговете ми…

Илбарис мислеше за Чечке. Той целуна острието и още веднъж се поклони на хан Кубрат.

— Ще направя всичко, което кажеш, татко. Кълна се.

След това се обърна и тръгна…

Ето че настана време за кушията, празника на избора. След като награди победителите в състезанието, ювиги-ханът се върна при почетните гости, а мястото му на майдана зае Аппак. Сега на нея принадлежеше главната роля. Тя седеше на почетното място, в краката й бяха сложени подаръците за тези, които днес ще станат мъж и жена. Прост беше древният обичай на българите: на тридесет метра от брега на морето изтегляха черта и на нея заставаше девойката, на тридесет метра от нея на такава черта заставаше и юношата и ако той догонеше тази, която искаше да нарече своя жена, преди тя да стигне до морето, по волята на Тангра те ставаха двойка. А ако не…