Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

С последните думи на аксакала от шатрата си излезе ювиги-хана и като протегна ръка към слънцето, направи дълбок поклон, а всички българи, знатни и обикновени хора, сториха същото. Само гостите от други страни останаха по местата си. След като се поклони, хан Кубрат се изправи и погледна натам, където седяха гърците. И сякаш подчинявайки се на погледа му, от пейката се надигна философът Йоан Фасиан, а гледайки от него, се изправиха и останалите, затова, когато за втори път се поклони на слънцето повелителят на Велика България, склониха главите си и чужденците, отдавайки уважение на чуждата вяра. И дори протосинкел Симеон, ревнивият защитник на Христос, изгарял навремето на клади книгите на езичниците елини, и той не се осмели да оскърби гостоприемния домакин и с усилие склони шия. В душата си философът се посмя над преподобния Симеон — пътят към покръстването на българите минаваше и през него. Впрочем, сядайки на мястото си, Симеон бързо се прекръсти и зашепна беззвучно с устни, молейки за прошка всевишния. „Отче наш, ти, който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята…“ — шепнеше преподобният Симеон, като се стараеше никой да не го чуе.

Но опасенията му бяха напразни. Ювиги-ханът вдигна и двете си ръце и дружен вик възвести началото на игрите.

Първи на поляната излязоха стрелците. Веднага двадесетина момчета, горди, че и те взимат непосредствено участие, донесоха плетени кошници, закрити с капаци; ръководителят на игрите хвърли на хлапаците шепа медни монети и те, блъскайки се, се хвърлиха да ги търсят из гъстата трева. Всичко това, и момчетата с кошниците, в които имаше предварително приготвени гарги, и наградата им — всичко се вършеше от незапомнени времена и също влизаше в традицията на игрите. А докато момчетата се бутаха и крещяха, един от аксакалите строи пешите стрелци в права линия и нещо им обясни. След като изтеглиха жребий за реда, по който да стрелят, стрелците отидоха на края на поляната. Когато първият пристъпи на пинията, аксакалът бръкна в кошницата, извади оттам една гарга и я хвърли във въздуха. Но не успя птицата, едва почувствала свободата, да разпери крила и стрелата я удари и тя падна на тревата.

За точния стрелец се полага награда. Така разпореди Аппак — целият куп с подаръци бе под нейна власт. Там имаше изковани от сребро колчани за стрели, разнообразни одежди, седла, с чиято изработка се славеха из цял свят българските майстори, юзди със сребърни ресни и златни закопчалки, празнични ризи от ярка табгача коприна, чулове за коне, които изкусни девичи ръце бяха ушили от материи, донесени от гърците от Византия. Всичко това имаше различна цена, а безценна бе първата награда: дивната красота на оседлания кон — когото държеше за юздата един от старейшините. Жребецът, който бе наистина прекрасен — дорест, кафеникавочервен, с тънки стройни крака, с дълга, разчесана грива и все още необязден, се опитваше да се изправи на задните си крака и нервно гледаше накриво с виолетовите си очи, риейки земята с копито. Този кон беше предназначен за най-добрият от конниците-мергени. А за най-добър се признаваше този, който успее първи да пристигне в галоп на майдана, да улучи хвърлената от аксакала птица; да мине под корема на коня си, без да спира бяга му, а след това да седне на седлото, да се изправи и така прав, да направи пълен кръг на майдана.

Когато гледаха извитата шия на жребеца, горяха очите дори на илханите, които владееха несметни табуни; ако се бе случило по-рано, те също щяха да вземат участие в състезанието. По-миналата година хан Кубрат им забрани, защото не прилича на наследниците на ювиги-хана да си оспорват подаръци с простите мергени. Тогава тептангра възрази, привеждайки като решаващ довод, че и самият хан в младостта си не се е боял да изпита ловкостта и силата си и два пъти е бил пръв сред конниците стрелци-мергени, че и до сега си спомнят за това българите. Но ювиги-ханът по-добре познаваше синовете си: ако спечелят, много малко прибавят към положението си във Велика България, а ако изгубят, губят много повече. Затова пък приемният син на хан Кубрат въобще не се ограничаваше и година след година участваше в състезанията и заставаше и пръв, и втори и трети, а в такива случаи Аппак беше особено щедра на подаръци. Пръв в стрелбата с лък от кон стана Илбарис миналата година, за което получи крива сабя от дамаска стомана с ножница, обшита с бисери; получи я от ръката на самия хан Кубрат. Тази година на Илбарис му предстоеше да докаже, че миналогодишният успех не е бил просто късмет.