Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Имаше от какво да му се замае главата. А ето и този разговор за вярата. Когато нямаш съмнения, няма и причини за безпокойство. А тептангра е разтревожен, още повече — той е изплашен. От какво се страхува? Ако Тангра в края на краищата е всемогъщ, никаква съблазън от гръцкия Христос няма да го надвие. А ако го надвие, значи Тангра е по-слаб. Както в битката — не могат да победят и двете страни, едната задължително губи. Но там побеждава по-силният, този, който има повече воини, по-добро въоръжение, който е по-храбър, който не щади живота си. А как да се определи победителя във вярата? И какво е вярата, що за сила е тя, способна да разтърси цяла държава? За нея умират, все едно са на бойното поле, а как да я определиш? Излиза, че тайната на вярата, заключена в словото, не отстъпва по разрушителна мощ на гръцкия огън, който навява ужас у враговете на византийския император.

— Кой идва? Стой, ако искаш да живееш…

Багатур Илбарис се спря. Още една крачка и направо щеше да налети на стражника, който го огледа и отстъпи крачка назад. Илбарис, приемният син на ювиги-хана, познаваха го всички, утригурските воини също; неведнъж са виждали как Аппак, господарката им, ласкаво разговаря с багатура. А и в стрелбата той нямаше равен както сред българите, така и сред утригурите. Стражникът пъхна кривата си сабя обратно в ножницата и каза добродушно:

— Какво, не ти се спи ли, багатуре? Няма да ти стигнат силите да бягаш на кушията, ще заспиш прав.

И отново се скри в сенките. Вторият стражник запита нещо първия, който отговори: „На багатур Илбарис не му се спи.“. Вторият кратко се разсмя и отново настъпи тишина.

Илбарис продължи нататък. Високата стена се издигаше ли, издигаше. Още веднъж багатурът се натъкна на караул. Това беше бреговата стража. И отново, като спряха Илбарис и го познаха, продължиха да обикалят нататък — не от багатури като него охраняваха те крайбрежието. Стената, възправяща се от водите, се протягаше към небето. Горе, на върха й, се виждаше светлина. Изглежда Аппак не спи и навярно не спи и Чечке. Но нито едната, нито другата знае, че той е тук, съвсем наблизо.

Брегът свърши, по-нататък се простираше само морето. Илбарис продължи напред, водата вече стигаше до коленете му. От стената забелязаха сянката, извикаха: „Хей, кой е там?“

Илбарис застина и не отговори. Нямаше нужда да вдига тревога на стената. Още преди да започнеш да обясняваш кой си, дълга стрела с черни орлови пера ще те прониже и ще те повали в морето. И друго е възможно: ще те подмине смъртта, но няма да те отмине гневът на ювиги-хана и вместо в двореца ще се окажеш на Коса Тузла 40 — там, където владетелят държеше непокорните. Държеше ги до самата им смърт.

Всичко утихна. Като се стараеше да не вдига шум, багатурът се добра до западната стена на Киз-сарай. Тук, неразличим сред камъка, се намираше таен дворец, за чието съществуване знаеха само членовете на ханското семейство и тептангра. Ползваха този дворен само в краен случай, охраняваха го денонощно мергени от утригурите и им бе заповядано да убиват всеки, който се опита да влезе. Но никой не би си и помислил, че ще се намери безумец, готов да изложи гърди на стрелите на охраната.

Ако успее да се покатери по стената, тогава… Илбарис стоеше, отметнал назад глава. Високо е. Ала още от детството си е привикнал да се катери по отвесни скали само с помощта на въже и кука.

Луната ту се скриваше зад облаците, ту се появяваше и осветяваше всичко наоколо, а Илбарис се върна по пътя към дома си. След него се разлайваха кучетата. Взе въжето си, плетено от конски косъм, взе и една кука и отново измина обратния път към стената. Застана на самия край на водата, прицели се, замахна и с рязко движение метна въжето. То се закачи. Илбарис го дръпна, провери, още веднъж го обтегна. Куката държеше здраво. Тогава започна да се катери, ловък като гущер. Стената беше почти отвесна, но нима това бе способно да го спре? След няколко минути вече беше на върха. Сега можеше да си поеме дъх. Илбарис откачи куката, омота въжето около кръста си. Пред него на два метра беше камъкът, в който издялани стъпала водеха надолу под стената, към тайния дворец. Илбарис леко скочи и в този миг се разнесоха гласове. Багатурът залегна на земята. Нима хан Кубрат идва посред нощ в Киз-сарай?

— Кой е там? — достигна до Илбарис приглушеният глас на стражника. Друг глас, от който багатурът потрепери, отвърна:

— Отвори, не се бави. Спешна работа…

Това бе гласът на тептангра! Изщракаха резетата, издрънча тежката верига, вратите се разтвориха със скърцане. И отново гласът на стражника произнесе: