Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Мнозина желаеха успех на този багатур, харесваха го за ловкостта и приветливия му нрав. Но сред стотиците хора, желаещи победа на Илбарис, едно сърце биеше особено учестено. Да, това беше Чечке. Притискайки ръка към гърдите си, тя гледаше натам, откъдето трябваше да излязат мергените, и се молеше на Тангра да не потрепне ръката на багатура, да спечели украсения с пъстри ленти вълшебен кон. Тя така се вълнуваше, че Аппак й каза:

— Успокой се, дъще. Всички те гледат. Не бива така…

Наистина, навярно не биваше така, но какво може да се направи, ако широко разтворените очи през цялото време го изпиват, него, Илбарис? Тук разумът е безсилен, тук неволно можеш и да извикаш, кръвта да нахлуе в лицето ти, да се надигнеш, за да видиш по-добре кой се носи пред всички…

Конниците приближаваха в плътна група към майдана. Само аксакалът, застанал на чертата, знаеше в какъв ред са пристигнали първите трима, сред които беше и багатурът. Когато обявиха резултата, Чечке несдържано скочи от мястото си, радостно се разсмя и запляска с ръце, при което Аппак недоволно поклати глава. Впрочем, мнозина се радваха и приветстваха победителя.

А конниците пресякоха поляната и на самата черта, където стоеше аксакалът с птиците, Илбарис беше втори, изоставайки съвсем малко от конник на дорест жребец. Първата гарга се издигна във въздуха и веднага падна като камък на земята. А след това се случи нещо небивало: втората гарга, вместо да излети, направо падна на земята до краката на аксакала. Всички ахнаха. Илбарис бе профучал съвсем близо, а след това, като се обърна, бе пуснал стрелата си. Дори и не погледна в тази посока.

Чечке стоеше, закрила очи с ръка. Когато я махна, златистата кобила на Илбарис, покрита с пяна, вече бе глава до глава с дорестия кон. А птицата? Тя лежеше в самите нозе на аксакала, прикована към земята.

Конниците се приближиха към ханската шатра, Илбарис вече не виждаше нищо. Отпускайки поводите, той улови мига и се пъхна под корема на коня си, още миг и се оказа на обратната страна. След още един миг вече стоеше с двата си крака изправен на седлото, но в последния момент багатурът на дорестия кон го изпревари с половин глава. Потта течеше като река по лицето на Илбарис. Той стоеше изправен на седлото и докато правеше почетната обиколка, се опитваше да открие сред пъстрата крещяща тълпа тази, за която не преставаше да мисли.

Почетната обиколка свършваше пред палатката на ювиги-хана, където той седеше, заобиколен от илханите и кавханите и наблюдаващият ги философ видя как горяха очите на старите бойци. А хан Кубрат гледаше право пред себе си и видя как, забравила вече за всичко и всички, гръмко викаше от радост Чечке и нещо, приличащо на съчувствие, за миг потрепна в суровото му сърце. Знаеше той какво се случва сега в сърцето на Чечке, знаеше и че надеждите й никога няма да се осъществят. Такава е съдбата на жената и такива са изискванията на живота. Знаеше той и за онази отдавнашна и забравена вече от всички, освен от него и Аппак, история за любовта на жената на хана към младия багатур от утригурите, загинал след това в една от безчислените схватки, с които все така изобилства дивата степ; знаеше и разбираше, че тази история сега се повтаря за втори път, а всъщност навярно за стотен или хиляден. Но всяка жал към мечтите на дъщеря му, на които им бе съдено да си останат мечти, отстъпваше пред изгодите от съюза с василевса. И въпреки че Аппак веднъж с непривична плахост промълви, че не е нужно да се бърза с този брак, хан Кубрат, който тогава нищо не каза, знаеше — напротив, трябва да се бърза. Политиката не търпи забавяне и доводите на сърцето тук нямат никаква сила.

А дотогава… докато корабът на Юстиниан не отведе Чечке в Цариград, нека се радва дъщеря му на победата на багатура, нека гледа Илбарис, който след няколко дни ще замине да изпълни поръчението на хана. Нека Тангра му помогне да се върне обратно.

Да се върне и да донесе във Фанагория главата на подлия Чалбай.

А на майдана състезанието на конниците-стрелци вече наближаваше края си. От три десетки багатури в края на краищата останаха само шестима. Останалите, навели глави, отпаднаха от борбата: кой не улучи птицата, кой не успя да се пъхне под корема на коня. Имаше и такива, които паднаха от седлата. Накрая всичко бе свършено и разпоредителят на игрите произнесе:

— Победата спечели синът на хилядника Кушлук, Илбек. Втора награда получава синът на покойния кавхан Саклаб Илбарис. Трета награда завоюва…