Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Но хан Кубрат, който обикновено имаше тънък усет за шегата, този път не се разсмя. Още повече — намръщи се и не сподели игривото настроение на философа, от което последният си направи правилен извод и занапред никога не си позволяваше да се надсмива над обичаите на страната, която така радушно го беше дарила със своето гостоприемство.

Впрочем, хан Кубрат не беше твърде суров към гърка, който му се нравеше, въпреки че невинаги беше тактичен. Когато след пира се върнаха в двореца, ювиги-ханът повика със себе си философа: и единият, и другият се оказаха страстни привърженици на старинната индийска игра — шахмат. Нареждайки фигурките от позлатена кост, гъркът каза, между другото:

— Отдавна исках да ти известя, велики хане, за едно нещо. Според мен ти сам се правиш по-беден, като даваш на тарханите да събират ясака 42. Та те взимат една част за теб, а друга…

— За себе си — довърши вместо него хан Кубрат и придвижи напред една пешка.

— Мислех, че не знаеш това — каза гъркът и също премести една пешка. — Извини ме. Но тогава не те разбирам.

— Такъв е обичаят — каза ювиги-ханът. — А обичаят не трябва да се променя, без да има сериозни причини за това.

— Това, че ти ставаш по-беден, вместо да забогатяваш, според мен е достатъчно сериозна причина — възрази гъркът.

— Не си прав, философе — каза хан Кубрат. — Аз не ставам по-беден. Защото получавам всичко, което ми се полага от ясака.

— Но можеш да получаваш и това, което след теб остава на тарханите ти. Скоро те ще бъдат по-богати от теб. А вие сами казвате, че когато кучето се охрани, то ще изяде стопанина си.

— Дотогава има още много време — усмихна се хан Кубрат. Облегна се в креслото с висока облегалка и разгледа позициите на дъската.

— Нещастието винаги е по-близо, отколкото ни се струва, велики хане — внимателно отбеляза гъркът. — А засега, както чувам, ти си принуден да отложиш строителството на три нови галери. Много ми харесва как наричате законите си — „камшик на справедливостта“. Ето такъв камшик трябва да стане и законът за ясака…

— Законът е хубаво нещо, философе, но свободата и търпимостта са още по-хубави. Що се отнася до налозите, то тарханите ще съберат толкова, колкото им заповядам.

По тона на хан Кубрат можеше да се разбере, че упорството на гърка започва леко да го дразни. Той взе една фигура от дъската, повъртя я в ръката си, докато размисляше къде да я постави, и веждите му се сключиха ниско на челото му.

— Извини настойчивостта ми, велики хане, но от древни времена се знае, че силният владетел мисли за сила, мъдрият — за справедливост. Справедливо е ти да получаваш своя дял от ясака. Но защо още по-голяма част да остава в тарханите ти? Като дадеш на народа си закон, ще го успокоиш и ще му покажеш, че всеки се намира под неговата и твоя защита.

Хан Кубрат не отвърна. Дали обмисляше думите на Йоан Фасиан или положението на дъската, гъркът не знаеше, но забеляза, че гъстите вежди на ювиги-хана още повече се сключиха и лявата леко потрепваше. Може би трябва да отстъпи, помисли си той. Работата му беше, като се възползва от благоприятните случаи, да разкаже на ювиги-хана това, което сам е разбрал, а именно: как безжалостно обират българите събиращите ясака тархани. Пък и само българите ли? Гръцките търговци казваха, че с радост ще плащат налог, установен от закона, колкото и да е висок, но никога не знаят колко ще поискат от тях незнаещите насита тархани. А ако събиращите, без да се боят от оплакванията, които спокойно можеха да достигнат до слуха на ювиги-хана, така безцеремонно постъпваха с чуждестранните гости, само можем да си представяме как те обираха поданиците на хан Кубрат, беззащитни против произвола. А произволът рано или късно води до бунт и тогава загубите винаги надхвърлят печалбите.

Точно това гъркът се опитваше напоследък възможно най-внимателно да внуши на ювиги-хана.

— Не ми прилича да те поучавам в управленческите дела, велики хане, само мога да се съглася с мнението на древните мъдреци, които учеха, че мъдростта на управника се състои в това да не се допуска недоволството на народа. Във Велика България, велики хане, както винаги обичаш да казваш, живеят без дрязги десетки племена, говорещи на различни езици. Но освен тях трябва да има още един език, общ за всички и понятен за всички. Това е езикът на справедливостта. А справедливостта е немислима без закони. На свой ред законите не тежат на хората, ако са обединени от единната вяра в бога, който им заповяда да изпълняват законите, без да се оплакват и роптаят, отдавайки кесаревото кесарю, а божието — богу. Именно такава е нашата религия и именно в нея ще намериш обяснение защо Византия господства над света.