Мусагит Хабибулин - Хан Кубрат (Величието на Фанагория)

Девойката се спускаше да бяга от червената лента и ако не искаше да се даде на някой батир, успяваше да стигне до водата и да намокри краката си. И тогава имаше право още веднъж — колкото пъти иска — отново да застане на лентата, дотогава, докато не я догони този, на когото е съгласна да бъде жена. А батирът, не догонил избраницата си, за цяла година изгубваше правото да се ожени и добре трябваше да си помисли всеки храбрец, ако предварително не му се усмихне девойката, с която рискува да застане на лентата — на разстояние един полет на стрела е трудно да настигнеш тази, която не иска да бъде настигната.

И ето че излезе първата двойка; момичето застана на червената лента, ловкият невисок здравеняк — на зелената. Аппак махна с кърпа и като вихър се понесе девойката към повърхността на водата. Още по-бързо се откъсна от мястото си батирът, но въпреки че разстоянието между бягащите се съкращаваше, още по-бързо се съкращаваше разстоянието до водата. „Ще я догони! — крещяха в тълпата. — Ей, по-бързо, не се бави!“ „Няма да я стигне! — крещяха в същата тази тълпа. — Не го бива да тича за невеста, да си седи у дома…“ На няколко крачки от водата девойката се огледа…

С две думи може да се каже така: ако не се беше огледала, нямаше да я стигне батирът. А така кракът й се подви, спъна се девойката и така, накуцваща, как да бяга? Наистина, когато той я водеше за ръка към мястото, където жената на хан Кубрат очакваше с усмивка двамата, девойката въобще не изглеждаше огорчена, а батирът — той се усмихваше до уши. Когато стигнаха до Аппак, те наклониха глави един към друг. Тя свърза в едно девичите коси с косите на батира и вече свързани завинаги с обряда, те три пъти се завъртяха на място, ставайки от този миг мъж и жена. Щедри подаръци им даде Аппак и от душа им пожела дълъг живот и много деца.

А на лентата застана следващата двойка. И тук за малко всичко да завърши печално, ала точно преди водата, в последния момент батирът догони своята избраница.

А третият не я догони. Оставаше му да направи едва една крачка, но не успя и оборил глава, без да поглежда никого, неудачникът тръгна покрай морето и вървя така незнайно нанякъде, докато не се скри от поглед.

Заедно с всички, които ту се радваха за тези, които, хванати за ръце, тръгваха от Аппак като мъж и жена, ту съчувстваха на онези, от които щастието се бе отвърнало, Чечке гледаше бягащите за собствената си съдба юноши и девойки. На няколко пъти тя понечваше да каже нещо на баща си, който оживено беседваше с гръцкия философ, но всеки път така и не се решаваше. А имаше какво да му каже. Нали тя също знаеше какво е да си любима. Нима е по-лоша от тези девойки, на които им е дадено сами да си избират мъж? По-добре да се беше родила в най-простото семейство — тогава, кой знае, може би даже точно на тази кушия щеше да застане на червената лента и да побегне към морето, чувайки зад себе си стремителния бяг на багатура. А може би щеше да постъпи като една от бягащите, която изведнъж спря и сама, с отворени обятия, тръгна да пресрещне любовта си…

— Татко — реши се най-накрая, когато на лентата застана последната двойка, — татко, аз…

Но хан Кубрат дори не погледна към нея. Той знаеше всичко, което можеше да му каже дъщеря му; знаеше, и това нямаше никакво значение. Може би тя не трябваше да идва на този празник. А впрочем… нека да погледа. Там, при гърците, винаги ще си спомня родния дом и веселата кушия, последния празник, преди да стане жена на наследника на византийския престол.

И ето че достигна края си веселият, а за някои — печален, празник на избора. Отнасяйки със себе си добрите пожелания на зрителите и подаръците на жената на хана, младите семейства си тръгваха от майдана. А поляната вече изпълваха певци и танцувачи, шутове и разказвачи, за да повеселят поуморилия се народ; в това време на брега, по разпореждане на старейшините на игрите, месарите колеха овни и бикове, готвачите разпалваха огъня под големите котли, а слугите търкаляха ли, търкаляха бъчви с гръцко вино, което направо във Фанагория доставяха именно гръцките търговци.

Най-важни на пира тази вечер бяха младоженците — те седяха сред най-знатните гости и хан Кубрат сам им изпращаше най-добрите блюда. Както винаги, редом с него седеше философът Йоан, комуто, изглежда, животът в отдалечената от Цариград Фанагория му харесваше все повече и повече. Пресушавайки два рога с вино, той каза на ювиги-хана, че ако му разрешат на всяка кушия да си избира по една девойка, навярно ще остане тук завинаги.