Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

По-късно им се струваше, че всичко бе станало много бързо. Но тогава, в един безкраен миг, множеството върху пистата оставаше все по-далеч, а самолетът кръжеше над летището, докато хората не се превърнаха в подвижни точици, а хангарите и административните сгради заприличаха на играчки. След като долу махнаха кордона и тълпата се разля, пистата внезапно заприлича на сива ивица, накацана от пчели.

Бони продължаваше да гледа през прозореца, а Тай закрепи микротелефона на главата й, постави един и на себе си и подаде третия на доктор Ърминиъс. Бони се опитваше да изглежда весела, махаше неистово на изпращачите и упорито избягваше да погледне към мястото, където седеше пилотът пред таблото с уредите.

Тай я бе прегърнал здраво с лявата си ръка, а с дясната стискаше автоматичния пистолет в джоба. Очите му не слизаха от тила на пилота.

Що се отнася до преподобния доктор Ърминиъс, то тази особа се усмихваше благодушно на земята и небесата и току прелистваше Словото божие — очевидно се подготвяше да бракосъчетае двете млади, невинни души.

А самолетът, бучейки равномерно, незабележимо се насочи на североизток към пустинята на височина осем хиляди фута.

— Деца мои — започна тържествено доктор Ърминиъс и щом гласът му прозвуча по високоговорителите на летището, мравките долу престанаха да щъкат и замръзнаха на място. — Вярвам, че е време да ви съединя в светлото блаженство на брака.

— Да, докторе — рече Бони тихо. — Аз съм готова.

Тя се извърна, преглътна и това проехтя там долу като глух тътен. После се изправи, застана до Тай и впи пръсти в рамото му. Тай бързо се надигна и я прикри с тялото си. Дясната му ръка не излизаше от джоба.

— Моля, пилотът — надвика доктор Ърминиъс шума на двигателя.

Пилотът извърна въпросително глава с авиаторски очила.

— Имате автоматични уреди за управление, нали така?

— Да, докторе — отвърна Тай глухо. — Самолетът е мой, както знаете. Има автоматичен навигатор „Спери“.

— Чудесно! Тогава, след като си нагласите уредите, елате, ако, обичате, тук при нас, да бъдете свидетел на церемонията. Така ще е по-удобно, вместо да се тъпчем около кокпита ви или как там го наричате.

Пилотът кимна, видяха го да нагласява нещо на сложното контролно табло пред себе си. Това трая цяла минута, бе с гръб към тях и никой не отрони нито дума. После се надигна от седалката си, извърна се и тръгна по пътеката леко приведен, а издутината на скатания между плешките му парашут приличаше на гърбица. Преподобният доктор Ърминиъс бе разтворил Библията и се усмихваше сияйно на Тай и Бони. Ръката на Тай все още бе в джоба, Бони бе почти редом и все пак мъничко зад него, прикрита от тялото му и тялото на сияещия проповедник.

Тогава преподобния доктор рече:

— Нека започнем. Милостиви боже, летището остава назад! Не трябваше ли…

— Ръката на пилота светкавично посегна към джоба и измъкна автоматичен пистолет с късо дуло. С пръст на спусъка, той се прицели право в сърцето на Бони.

В същия момент от десния джоб на Тай припламна огън и сякаш по чудо от страниците на Словото божие в ръцете на вече не сияещия отец също изскочи пламък. Пилотът се закашля и политна напред, изпусна автоматичния пистолет и от ръката му внезапно шурна кръв.

Бони изпищя, а Тай и доктор Ърминиъс се спуснаха към олюляващата се фигура.

Пилотът замахна и удари Тай със здравата си ръка в челюстта. Тай залитна към Бони. Доктор Ърминиъс изръмжа и се нахвърли върху ругаещия мъж. Двамата се строполиха на пода на самолета, вкопчени в отчаяна схватка.

Тай се хвърли отново напред.

Но кой знае как, пилотът успя да ги отблъсне. В един миг трима се боричкаха на пода, а в следващия той вече бе на крака, без шлем и очила на почервенялото си лице, и крещеше:

— Няма да ме видите на бесилото!

И преди някой да успее да го спре, спусна се към вратата, отвори я и се хвърли в небесната шир. Удари се веднъж о металното крило и полетя право надолу към далечното набръчкано лице на земята.

Проследиха падащото тяло, парализирани от ужас. То неистово размахваше ръце и все повече се смаляваше.

Но не видяха да се разпуква парашут, тялото се превърна в отдалечаваща се точка, която изведнъж престана да се отдалечава и безкрайно малка, се сля със земята.

Когато се приземиха, летището клокочеше като врящо гърне. Полицията пусна в действие палките си. Мъже с фотоапарати и бележници се бореха със зъби и нокти да разкъсат кордона.