Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

(Бележка от 1958 година. Горните редове са били публикувани за пръв път преди 6 години; междувременно барелефът от Антониан е бил купен от римския банкер Артуро Озио, странна личност, която би възбудила интереса на Стендал или Балзак. Към този красив предмет Озио проявява същата любов и внимание, каквото изпитва към оставените на свобода животни от имението си, намиращо се край Рим, и към хилядите дървета, които е посадил в земите си в Орбетело. Рядка добродетел: „Италианците мразят дърветата“, казваше Стендал в 1828 година, а какво ли би казал днес, когато римските спекуланти унищожават с впръскване на гореща вода прекрасните и твърде закриляни от градските разпоредби пинии, които им пречат да строят своите човешки мравуняци? Рядък лукс: колко богати хора населяват горите и ливадите си с животни на свобода не заради удоволствието от лова, а само заради това да създадат някакъв своеобразен прекрасен земен рай? Любовта към древните статуи, тези едри и тихи неодушевени предмети, едновременно дълговечни и крехки, се среща също почти толкова рядко у колекционерите на нашата бурна и несигурна в бъдещето епоха. Следвайки съветите на експертите, новият притежател на барелефа от Антониан го е подложил на най-старателно и внимателно почистване на ръка; бавното и леко търкане с върха на пръстите е премахнало следите от ръжда и мухъл от мрамора, връщайки на камъка неговия мек блясък на алабастър и слонова кост.)

Вторият от тези шедьоври е прочутият сардоникс, известен под името „Гема Марлборо“, тъй като е принадлежал на тази днес разпръсната семейна колекция; красивият камък с врязано изображение изглеждаше загубен или безследно изчезнал от повече от тридесет години. През 1952 година, през месец януари, при една публична продажба в Лондон камъкът излезе отново наяве; сигурният вкус на големия колекционер Джорджо Санджорджи го върна в Рим. Дължа на неговата отзивчивост, че можах да видя и държа в ръцете си тази неповторима творба. Непълен надпис, за който с основание се смята, че принадлежи на Антониан от Афродизия, се чете на ръба. Артистът с такова майсторство е затворил съвършения профил в тясното пространство на гемата, че този къс камък се превръща в свидетелство за едно голямо изгубено изкуство в същата степен, в каквато дадена статуя или барелеф. Пропорциите на творбата ни карат да забравим размерите й. Във византийската епоха обратната страна на този шедьовър е била излята в обвивка от най-чисто злато. Така е минавал от един неизвестен колекционер към друг, стигайки до Венеция, където наличието му е отбелязано в една голяма колекция през XVII век; Гавин Хамилтън, прочутият антиквар, купил гемата и я занесъл в Англия, откъдето днес тя се връща на изходния си пункт, т.е. в Рим. От всички оцелели вещи, намиращи се на земята днес, това е единствената, за която може да се предполага с известна сигурност, че често е била държана от самия Адриан.

Трябва да се заровиш в най-затънтените кътчета на сюжета, за да откриеш най-обикновени неща, но които са от най-общ литературен интерес. Едва когато изучавах образа на Флегон, секретаря на Адриан, научих, че на тази забравена личност дължим първата и една от най-хубавите измежду всички истории с призраци, мрачната и чувствена „Коринтска годеница“, от която са черпили вдъхновение Гьоте и Анатол Франс за своята „Коринтска сватба“. Впрочем Флегон е записал по същия начин и със същото безразборно любопитство всичко, което надхвърля границите на човешкия разум, като разни абсурдни истории за чудовища с две глави и за хермафродити, които раждат. Такава е била темата на разговори на императорската трапеза, поне в някои дни.

Тези, които биха предпочели Дневника на Адриан пред Мемоарите му, забравят, че човекът на действието рядко води дневник: той се обръща към спомените си почти винаги по-късно, в някой период на бездействие, записва ги и най-често се удивлява на — своя живот.

При липса на всякакъв друг документ писмото на Ариан до император Адриан във връзка с плаването по Черно море би било достатъчно, за да пресъздаде фигурата на императора в най-общите й линии: щателна точност на държавника, който иска да узнае всичко; интерес към мирновременните и военни дела; вкус към добре изработените статуи, които приличат на модела; страст към поемите и легендите от миналото. А също и обществото, рядко във всички епохи, което ще изчезне напълно след Марк Аврелий и в което просветеният администратор все още се обръща към владетеля като към приятел, колкото и да са тънки нюансите между почитта и уважението. Това писмо съдържа всичко: прочувствена носталгия към идеалите на древна Гърция; дискретен намек за изгубената любов и за мистичната утеха; търсена от останалия, жив; непрестанния стремеж към неизвестни страни и варварски области. Почти романтичното описание на пустите области, населени с морски птици, извиква представата за прекрасната ваза, открита във Вила Адриана, намираща се в Музея на Термите днес, където ято чапли разперва криле и се готви да отлети сред снежната самота на белия мрамор.