Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Не се спирам подробно на трите години проучвания, които интересуват само специалистите, а също и на изработването на метод, почиващ на експлоатацията, който би интересувал само безумците. Но тази дума е твърде близка до романтизма: нека говорим по-скоро за една постоянна съпричастност, възможно най-проницателна, с онова, което е било.

С един крак в науката, с другия — в магията, или по-точно и без метафора — в онази „магия по симпатичен път“, която се състои в мислено пренасяне в нечия същност.

Облик на един глас. Ако реших да напиша тези „Мемоари на Адриан“ в първо лице, то е, за да мога да мина без всякакво посредничество, включително без моето собствено. Така Адриан можеше да говори с повече твърдост и проницателност за собствения си живот от самата мен.

Онези, които поставят историческия роман в отделна категория, забравят, че с помощта на съвременни средства романът само тълкува известен брой факти от миналото, осъзнати или не, лични или чужди спомени, изтъкани от същата материя като историята. Подобно на „Война и мир“ творчеството на Пруст е възстановяване на едно изгубено минало. Истина е, че историческият роман от 1830 година клони към мелодрамата и приключенския фейлетон, но не повече, отколкото прекрасната „Графиня Де Ланже“ или изумителната история на „Златоокото момиче“. Флобер описва най-старателно двореца на Хамилкар с помощта на стотици дребни подробности; по същия начин постъпва и с Йонвил. В наше време историческият роман или това, което за удобство наричаме така, не може да бъде друго освен потапяне в едно преоткрито време, т.е. овладяване на един вътрешен мир.

Самото време няма нищо общо с всичко това. Винаги съм се учудвала, че съвременниците ми, които мислят, че са покорили и преобразили пространството; не знаят, че човек може да скъси разстоянието между вековете по свое желание.

Всички и всичко ни се изплъзва, даже собственото ни битие. Бащиният ми живот ми е по-неизвестен от живота на Адриан. Ако трябваше да го опиша, собственото ми съществование щеше да бъде възстановено отвън, мъчително, като нечий чужд живот; щях да се обърна към писмата, към чуждата памет, за да си изясня тези неясни спомени. И пак ще бъдат само порутени стени и петна от сенки. Що се отнася до живота на Адриан, трябва да направя така, че пропуските в моя текст да съвпадат с онова, което би могъл да забрави самият той.

Което не означава, както често се твърди, че историческата правда е винаги и във всяко отношение неуловима. И тази правда е подобна на всички останали: човек се лъже „повече или по-малко“.

Правилата на играта: да научиш всичко, всичко да прочетеш, да се осведомиш за всичко и едновременно с това да приспособиш към собствените си цели „Упражненията“ на Игнаций Лойола или метода на индийския аскет, който до пълно изтощение и в продължение на дълги години се опитва да види мислено с по-голяма точност образа, който създава под затворените си клепачи. Да проследиш сред хиляди фишове актуалността на фактите; да се постараеш да върнеш живата подвижност и гъвкавост на каменните лица. Ако два текста, две твърдения или две идеи се противопоставят, да се потрудиш по-скоро да ги помириш един с друг, а не да ги унищожиш един чрез друг; да видиш в тях две различни страни, две последователни състояния на същия факт, една убедителна действителност, защото е сложна, човешка — тъй като е многообразна. Да се тренираш да четеш един текст от II век с очите, душата и възприятията на II век; да го потопиш в изходния разтвор на съвременните факти; да отстраниш, ако е възможно, всички идеи и чувства, натрупани на последователни пластове между тези хора и нас. И все пак да си послужиш предпазливо и само след подготвителни проучвания с възможностите за сравняване или съпоставяне, с различните възгледи, наложени от толкова много векове или събития, които ни делят от даден текст, факт или личност; да ги използуваш малко или повече като отправни точки по обратния път към един определен миг от времето. Да не позволиш на собствената си сянка да падне върху образа, да забраниш на дъха си да замъгли повърхността на огледалото; да вземеш само най-трайното и най-същественото от нашите душевни вълнения или мисловни операции като допирна точка с хората, които също като нас са яли маслини, пили вино, омазвали пръстите си с мед, борили са се срещу острия вятър и поройния дъжд, търсили са през лятото сянката на някой явор и също като нас са любили, мислили, остарявали и умирали.