Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

— Наистина са прекрасни — рече.

— Тя казваше, че иска да ги колекционира, но така и не започна. Често говореше за събиране на различни неща, но все не го правеше. Какъв е смисълът, казваше. Аз го приемах като лично оскърбление. Че съвместният ни живот не заслужава да се събират неща за него. Как смяташ, дали е могла да знае какво ще й се случи? Дали е искала да й се случи?

Либор погледна встрани. Изведнъж се разкая, че е дошъл. Не можеше да понесе жалбите на още един мъж по жена му в добавка към своите.

— Няма как да знаем тези неща — отвърна. — Можем само да знаем какво чувстваме. И тъй като ние сме онези, които са останали, само нашите чувства имат значение. По-добре да обсъждаме Изррррае. — Той нарочно сложи едно патетично четвърто „р“, за да подразни приятеля си.

— Либор, ти обеща.

— Антисемитите, тогава. Обещавал ли съм да не обсъждаме твоите приятели антисемити?

Комичната еврейска интонация бе предназначена допълнително да полази по нервите на Финклер. Либор знаеше, че той ненавижда евреизмите. Mauscheln 30 30 Мънкане, пелтечене (нем.) — Б.пр. , както ги наричаше той, омразният таен език на евреите, онова идишизиране, което побъркваше германските евреи в дните, когато смятаха, че немците ще ги заобичат повече, ако тушират еврейската си същност. Провинциалната свръхизразителност на баща му.

— Аз нямам приятели антисемити — каза Финклер.

Либор сбръчка лице, докато не заприлича на средновековен дявол. Липсваха му само рогата.

— Напротив, имаш. Еврейските такива.

— Хайде, пак започваме. Всеки евреин, който не е твоят тип евреин, е антисемит. Това е глупаво, Либор, да се говори за еврейски антисемити. Дори повече от глупаво, това е противно.

— Не ставай kochedik 31 31 Раздразнителен, сприхав (идиш). — Б.пр. заради това, че ти казвам истината. Как ще е глупаво, след като ние самите сме измислили антисемитизма?

— Знам наизуст как продължава това, Либор. Поради собствената си самоомраза…

— Смяташ, че няма такова нещо? А какво ще кажеш на свети Павел, който така го е сърбяла еврейщината, че не е могъл да я начеше, докато не е обърнал половината свят срещу нея?

— Ще кажа, благодаря ти, Павле, задето разшири спора.

— И ти наричаш това разширяване? Широка е портата 32 32 Има се предвид библейският текст: „Широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел…“ (Матей 7:13). — Б.пр. , не забравяй.

— Това е Исус, не Павел.

— Това е Исус според евреите, които вече систематично са го павелизирали. Като не е могъл да ни възприеме в плът и кръв, е решил да възвеличае духа. Ти по свой собствен начин вършиш същото. Срамуваш се от своята еврейска плът. Имай rachmones 33 33 Милост, състрадание (идиш). — Б.пр. към себе си. Само защото си евреин все още не означава, че си чудовище.

— Аз и не смятам, че съм чудовище. Не смятам, че дори ти си чудовище. Срамувам се от еврейските, а не от израелските постъпки…

— Ето, чуй се само.

— Не само на евреите е присъщо да не одобряват онова, което някои евреи правят.

— Не, но само на евреите е присъщо да се срамуват от това. Това е нашият shtick 34 34 Трик, номер (идиш). — Б.пр. . Никой не го прави по-добре от нас. Ние познаваме слабите места. Правим го толкова отдавна, че вече знаем точно къде да забием ножа.

— Значи признаваш, че все пак има слаби места?

И те се отнесоха нататък.

Когато Либор си тръгна, Финклер влезе в спалнята и отвори гардероба на покойната си съпруга. Той не беше местил дрехите й. Те продължаваха да си висят там, редица след редица, разказ за техния живот заедно, за нейната изтънчена и хищна светска елегантност, за неговата гордост от външността й, за погледите, които събираха, когато влезеха някъде, тя като оръжие до неговия хълбок.

Опита да потъгува. Имаше ли нещо, което да не беше носила, което да разбие сърцето му заради живота, който не бе изживяла? Не успя да открие нищо такова. Когато Тайлър си купуваше рокля, тя я обличаше. Всичко беше за момента. Ако си купеше три рокли в един ден, щеше да намери начин да облече и трите. Ако ще и да копае в градината с тях. Какво имаше да се чака?

Той вдиша аромата й, после затвори вратите на гардероба, легна на леглото откъм нейната страна и заплака.

Но сълзите не бяха такива, каквито искаше. Не бяха като на Либор. Не можеше да се забрави в тях.

След десет минути стана, отиде до компютъра и се включи да играе онлайн покер. В покера можеше да намери онова, което не можеше да намери в мъката — забрава.