Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Сега татко ми е сърдит — каза Бътри, като вдигна за момент поглед от скиците си, — защото няма да се оженя за мисис Болд. Какво бих могъл да кажа по този въпрос? Вярно е, че няма да се оженя за нея. Първо…

— Това не е така, сър — възрази доктор Станъп, — но не искам да споря с вас.

— Току-що бяхте сърдит, защото мълчах — каза Бътри, като се захвана с една от младите Лукълофт.

— Престани да рисуваш! — сряза го Шарлот, като отиде до него и взе листа от ръцете му.

Тя обаче запази карикатурите и по-късно ги показваше на приятелите на семействата Торн, Прауди и Де Курси. Лишен от своето занимание, Бърти се облегна назад и зачака по-нататъшни нареждания.

— Мисля, че наистина ще е най-добре Бърти да замине незабавно, може би още утре — каза Шарлот. — Но моля ви, татко, нека обсъдим този въпрос по-подробно.

— Ако си тръгне утре, ще му дам десет фунта и банкерът в Карара ще му изплаща по пет фунта месечно, докато продължава да живее там.

— Е, сър, това няма да продължи дълго — каза Бърти, — защото най-много до три месеца ще умра от глад.

— Той ще има нужда от мрамор за своята работа — рече Шарлот.

— В работилницата имам достатъчно мрамор за три месеца — отвърна Бърти. — Няма смисъл да се заемам с нещо по-голямо за такъв ограничен срок, освен ако не реша да си направя надгробен паметник.

Но окончателните условия се оказаха не чак толкова сурови и пребендарият склони да стисне ръката на своя син и да му пожелае лека нощ. Доктор Станъп не поиска да се качи горе за чая си и нареди на дъщеря си да му го сервира в кабинета.

Бърти обаче се качи горе и прекара вечерта много приятно. Той завърши портрета на Лукълофтови, с което накара сестрите си да изпаднат във възторг, макар че деколтетата не бяха изобразени в строго съответствие с добрия вкус. Като разбра, че бурята беше отминала, той постепенно си призна, че не е проявил особено усърдие, когато е искал ръката на мисис Болд.

— С една дума, ти май изобщо не си й направил предложение! — каза Шарлот.

— О, тя все пак разбра, че може да ме има за съпруг, ако пожелае.

— Но не пожела — отбеляза синьората.

— Ти ме предаде по най-позорен начин — каза Шарлот. — Сигурно си й разказал всичко за моя план?

— Ами той излезе някак си наяве… поне в основните си линии.

— Това е краят на нашето приятелство — продължи Шарлот, — но сега вече то не е от значение. Предполагам, че ние всички скоро ще се върнем на Комо.

— Дано — каза синьората. — Тези черни сюртуци направо ми втръснаха. Ако този мистър Слоуп се появи отново тук, това ще означава моята гибел.

— Според мен именно ти стана причина за неговата гибел — поправи я Шарлот.

— А втория си обожател в черен сюртук смятам да поднеса най-безкористно в дар на друга жена.

На следващия ден Бърти, верен на своето обещание, стегна багажа си и взе влака в шестнадесет часа и тридесет минути с двадесет фунта в джоба. Пред него се ширеха мраморните кариери на Карара и тук ние си вземаме сбогом с него.

Един ден след заминаването на Бърти, точно в дванадесет часа, мисис Болд, също вярна на своето обещание, почука на вратата на доктор Станъп с тръпнещо сърце. Тя бе веднага поканена в малката гостна, чиито плъзгащи се врати бяха плътно затворени, така че на Елинор не се наложи да разменя поздрави с тези, които се намираха в голямата гостна. Докато се изкачваше по стълбите, тя не срещна нито един член на семейството и по този начин и бе спестена голяма част от неудобството, от което толкова се страхуваше.

— Много мило от ваша страна, мисис Болд, много мило, особено след всичко онова, което стана — каза излегналата се върху кушетката дама с най-любезната си усмивка.

— Вашето писмо беше написано по такъв начин, че не можех да не дойда.

— Да, признавам, че исках да ви заставя да ме посетите.

— Е, синьора, сега съм тук.

— Колко сте студена с мен! Но ще трябва да се примиря с това. Знам, че според вас вие имате основателни причини да се сърдите на всички ни. Горкият Бърти! Ако бяхте в течение на всичко, нямаше да му се сърдите.

— Не се сърдя на брат ви, ни най-малко не му се сърдя. Но се надявам, че не сте ме извикали, за да говорим за него.

— Ако пък се сърдите на Шарлот, това е още по-лошо, защото вие нямате по-добра приятелка в цял Барчестър. Но аз наистина не ви извиках, за да говорим за тях. Моля ви, преместете стола си по-наблизо, мисис Болд, така не мога да ви виждам. Толкова е неестествено да седите на такова разстояние.

Елинор послушно премести стола си по-близо до кушетката.