Джулиан Барнс - Лимони на масата

— Колко години?

— Годините, през които уж си ходил да играеш билярд.

— През повечето време се отбивах в клуба. Казвах билярд, за да не усложнявам нещата. Понякога просто си седях в колата. Гледах полето. Не, Елси е… от скоро.

По-късно отидох при майка ми да бърша съдовете. Докато ми подаваше един капак от огнеупорно стъкло, тя каза:

— Предполагам, че пие онова нещо.

— Кое нещо?

— Знаеш. Онова нещо. — Оставих капака и протегнах ръка да поема една чинийка. — Пише го във вестниците. Звучи като Ниагара.

— Аха. — Една от лесните думи в кръстословиците.

— Казват, че старците в цяла Америка заприличали на отвързани жребци. — Помъчих се да не си представям баща си като отвързан жребец. — Всички мъже са глупаци, Крис, и с всяка година все повече оглупяват. Кой ме караше да се омъжвам?

После, докато бях в банята, отворих огледалната вратичка на шкафчето в ъгъла и надникнах вътре. Крем за хемороиди, шампоан за изтощена коса, пакетче памук, медна гривна против артрит, поръчана по каталог… Не ставай смешен. Не тук, не и сега, не и баща ти.

Отначало си помислих: той е просто поредният случай, още един мъж, заслепен от егоизма, новото, секса. Заради възрастта му изглежда по-различно, но всъщност не е. Колко посредствено, банално, долнопробно.

После си помислих: какво всъщност знам аз? Защо решавам, че моите родители вече не правят — не са правили — секс? Те продължаваха да спят в едно легло, докато това не се случи. Какво знам аз за секса на тази възраст? Което ме накара да се запитам: кое е по-лошо за майка ми — да се е отказала от секса на шейсет и пет, да речем, и петнайсет години по-късно да е разбрала, че съпругът й я напуска заради жена на възрастта, когато се е отказала; или все още да е спяла с него, когато изведнъж е разбрала, че кръшка?

А после си помислих: ами ако нещата не опират до секса? По-малко ли щеше да ми докривее, ако баща ми беше казал: „Не, синко, изобщо не става дума за физическа връзка, аз просто се влюбих.“ Въпросът, който му зададох и който тогава ми се стори труден, всъщност беше по-безболезненият. Защо допускаме, че сърцето прекратява работа заедно с гениталиите? Защото имаме желание — и нужда — да си представяме старостта като време на спокойствие. Сега си мисля, че това е една от големите конспирации на младостта. И не само на младостта, а и на средната възраст, на всяка година до момента, когато приемем, че и ние сме стари. Тя се разгръща и защото старите хора й съдействат. Седят си с одеяло на коленете, кимат покорно и се съгласяват, че за тях веселбата е свършила. Движенията им са забавени, кръвта им вече не кипи. Пламъците са угаснали — или най-малкото са засипани с една лопата сгурия за предстоящата дълга нощ. Само че татко отказваше да участва в играта.

Не казах на родителите си, че отивам да се срещна с Елси.

— Да? — Стоеше на вратата с декоративно стъкло, скръстила ръце под гърдите си и вирнала глава, а смешните й очилца проблясваха на слънцето. Косата й беше с цвят на есенен бук и както забелязах, оредяла на темето. Бузите й бяха напудрени, но не достатъчно, за да се скрият разпръснатите тук-там съзвездия от спукани капиляри.

— Може ли да поговорим? Аз… родителите ми не знаят, че съм тук.

Елси се обърна, без да каже и дума, и аз последвах ръбовете на чорапите й по тесния коридор към дневната. Бунгалото й имаше съвсем същото разпределение като това на родителите ми: кухня отдясно, две спални насреща, голям килер до банята, дневна отляво. Може би бяха строени от един и същ предприемач. Може би всички бунгала са почти еднакви. Не съм експерт.

Тя седна на ниско кресло от черна кожа и моментално запали цигара.

— Искам да ви предупредя, че съм много стара да ме поучават.

Носеше кафява пола, кремава блуза и големи лъскави обици във форма на охлюви. Бях я виждал два пъти и ми се беше сторила твърде скучна. Несъмнено и аз на нея. Сега седях насреща й, отказал предложената цигара, и се опитвах да си я представя като прелъстителка, която разбива семейства и се държи скандално, но виждах само една шейсет и пет-шест годишна жена, закръглена, леко нервна, доста враждебно настроена. Не и прелъстителка, нито по-млада версия на майка ми.

— Не съм дошъл да ви поучавам. По-скоро се опитвам да разбера.

— Какво има за разбиране? Баща ви идва да живее при мен. — Тя раздразнено смукна от цигарата си и издуха кълбо дим. — Досега да се е преместил, ако не беше толкова добър. Трябвало да даде време на всички ви да свикнете с тази мисъл.