Джулиан Барнс - Лимони на масата

— За нея ще съжалявам — каза Дьолакур, явно неспособен да си представи друга житейска развръзка.

След Кафе Англе Дьолакур се връщаше вкъщи и четеше книги по философия и здравословно хранене. Двайсет минути преди вечеря той обелваше кора от някое дърво. Докато другите ядяха животоскъсяващи буламачи, той се впускаше в проповеди относно заплахите за здравето и тъжните препятствия за човешкото безсмъртие.

Тези препятствия постепенно съкратиха списъка на вложителите. С всяка смърт настроението на Дьолакур се повишаваше, както и строгостта на режима му. Разходки, диета, сън; постоянство, умереност, образоване. Някаква философска творба посочваше със завоалирани фрази и изобилие от латински думи, че един надежден белег за здравето на мъжа е честотата на половите му сношения. Както пълното въздържание, така и прекалената похотливост били вредни, макар и не толкова, колкото други дейности, свързани с аскетизма. Но една умерена честота — например веднъж седмично, ни повече, ни по-малко — била здравословна.

Убеден в тази практическа необходимост, Дьолакур отправи извинения към покойната си съпруга и се споразумя с една прислужница в банята да я посещава веднъж седмично. Тя беше благодарна за парите, които й оставяше, и след като Дьолакур още в началото разколеба всякакви прояви на нежност, той започна с нетърпение да очаква срещите. Реши, че когато трийсет и деветият от списъка умре, ще й даде сто франка, или може би малко по-малко, като признателност за благотворните й услуги.

Починаха и други спонсори; Дьолакур вписваше датите на смъртта им в тефтерчето си и усмихнато вдигаше тост за кончината им. В една такава вечер мадам Амели, вече в спалнята, каза на съпруга си:

— Какъв е смисълът да живееш само и само да надживееш другите?

— Всеки от нас трябва да намери смисъла за себе си — отвърна Шарл. — Той го открива в това.

— Но не ти ли се струва странно, че напоследък сякаш най-голяма радост му доставя смъртта на неговите познати? Той не търси удоволствие в обичайните житейски наслади. Като че ли дните му са подчинени на най-строг дълг… но дълг към какво, дълг към кого?

— Вложението беше твоя идея, скъпа.

— Когато я предложих, не предполагах, че ще повлияе така на характера му.

— Характерът на баща ми — отвърна твърдо Шарл — не се е променил. Вече е остарял и овдовял. Естествено е удоволствията му да са намалели и интересите му да са по-различни. И все пак той проявява същата живост на ума и същата логика към сегашните си интереси, както към онова, което го е вълнувало на младини. Характерът му не се е променил — повтори Шарл, сякаш обвиняваха баща му в старческо слабоумие.

Ако бяха попитали Андре Лагранж, той щеше да се съгласи с мадам Амели. Някогашният похотливец Дьолакур се бе превърнал в аскет. Някогашният защитник на толерантността Дьолакур проявяваше жестокост към другите простосмъртни. Седнал в Кафе Англе, Лагранж изслушваше заключителната част на речта за неадекватното приложение на осемнайсетте члена от Закона за отглеждане на тютюн. Последва мълчание, Дьолакур отпи глътка вода и продължи:

— Всеки човек трябва да изживее три живота. Това е третият ми.

Ергенство, брак, вдовство, предположи Лагранж. Или може би комарджийство, чревоугодничество, тонтина. Но като човек, отдаден на съзерцание, Лагранж бе забелязал, че хората често правят големи обобщения от някоя дребна случка, преувеличавайки нейната значимост.

— И как се нарича този трети живот? — попита той.

— Чудно нещо — каза Дьолакур, — с напредването на годините нагласата на човек се променя. Като млад почитах свещеника, уважавах семейството си и бях изпълнен с амбиции. Що се отнася до сърдечните увлечения, когато срещнах жената, която щеше да ми стане съпруга, открих как дългата прелюдия към любовта води, с разрешението и одобрението на обществото, към онези плътски наслади, които са ни толкова скъпи. Сега, като остарях, не съм толкова убеден, че свещеникът може да ни покаже най-правия път към Бога, роднините ме вбесяват и нямам никакви амбиции.

— Така е, защото си се сдобил с някакво богатство и някаква философия.

— Не, по-скоро оценявам по ума и характера, отколкото по ранга. Кюрето е приятен за компания, но глупав като теолог; синът ми е честен, но досаден. Забележи, че не изтъквам добродетелта като причина за промяната на разбиранията ми. Просто ми се случи нещо.

— А плътските наслади?

Дьолакур въздъхна и поклати глава.