Джулиан Барнс - Лимони на масата

Когато мадам Амели за пръв път спомена на съпруга си за схемата, той изрази съмнение.

— Не мислиш ли, скъпа, че това може да събуди старата страст на баща ми?

— Тук не става дума за хазарт, след като няма как да загубиш.

— Така твърдят всички комарджии.

Дьолакур одобри предложението на снаха си и започна с любопитство да следи набирането на вноските. Появеше ли се нов инвеститор, той записваше името му в тефтерче и добавяше рождената му дата и бележки за здравето, външния вид и родословието му. Когато един петнайсет години по-стар от него фермер се включи в схемата, Дьолакур бе обзет от радост, каквато не бе изпитвал никога след смъртта на жена си. След няколко седмици бройката се запълни и той разпрати до другите трийсет и деветима предложение, гласящо, че след като, тъй или иначе, са в един и същи батальон, не е зле да си изберат отличителен знак, като например лентичка на палтото. Предложи и да учредят годишна среща с вечеря за акционерите (без малко да напише „оцелелите“).

Малцина погледнаха благосклонно на която и да е от двете идеи; някои дори не му отговориха. Но Дьолакур продължи да ги възприема като бойни другари. Срещнеше ли някого от тях на улицата, сърдечно го поздравяваше, разпитваше за здравето му и подхвърляше няколко общи приказки, да речем, за холерата. Заедно с приятеля си Лагранж, който също бе в списъка, прекарваше дълги часове в Кафе Англе, правейки прогнози за смъртта на останалите трийсет и осем вложители.

Обществената баня още не беше открита, когато почина първият от тях. На семейна вечеря Жан-Етиен вдигна тост в памет на преоптимистичния седемдесетгодишен покойник. По-късно извади тефтерчето си и вписа името и датата, подчертавайки ги с черно мастило.

Мадам Амели сподели със съпруга си, че приповдигнатото настроение на баща му й се струва неуместно.

— За него смъртта е приятел — отвърна Шарл. — Само на собствената си смърт гледа като на враг.

Мадам Амели се зачуди дали това е философска истина или празнословие. Тя беше с ведър нрав и не се вълнуваше много от действителните възгледи на съпруга си. Повече се притесняваше от начина му на изразяване, който все повече наподобяваше този на баща му.

Заедно с голям гравиран сертификат за участие вложителите получиха правото да използват гратис банята „за целия период на заема“. Не се очакваше много от тях да прибягнат до привилегията си, защото след като бяха достатъчно заможни да предоставят определената сума, значи притежаваха собствени вани. Но Дьолакур започна да се възползва от тази възможност отначало веднъж седмично, а после и всекидневно. Някои възприеха това като злоупотреба с щедростта на градската управа, но на Дьолакур не му мигна окото. Сега дните му се подчиняваха на точен график. Ставаше рано, изяждаше един-единствен плод, изпиваше две чаши вода и се разхождаше три часа. После отиваше в банята, където скоро опозна посетителите; като спонсор той имаше право на собствена хавлия. После се отправяше към Кафе Англе, където обсъждаше въпросите на деня с приятеля си Лагранж. Въпросите на деня в главата на Дьолакур рядко биваха повече от два: предстоящото съкращаване на списъка от вложители и нехайното прилагане на различните закони от градската управа. Така например според него размерът на възнаграждението за убиване на вълци не беше подобаващо разгласен: 25 франка за бременна вълчица, 18 франка за небременна, 12 за вълк, 6 за бозаещо вълче, платими до седмица след представяне на доказателство.

Лагранж, който бе по-скоро умозрителна, а не теоретично настроена личност, се замисли над това възражение.

— И все пак не познавам човек — кротко заяви той, — който да е виждал вълк през последната година и половина.

— Още една причина народът да бъде подтикван към бдителност.

После Дьолакур заклейми липсата на последователност и строгост при проверките на чистотата на вината. Според точка 38 на закона от 19 юли 1791 година, все още валиден, се предвиждаше глоба от 1000 франка и затвор до една година за онези, които добавят към продаваното от тях вино глеч, желатин, кампешов екстракт или други отвратителни примеси.

— Ти пиеш само вода — изтъкна Лагранж и като вдигна чашата си, огледа виното в нея. — Така че ако нашият домакин си позволява такива нарушения, това е чудесно средство за съкращаване на списъка.

— Нямам намерение да печеля по този начин.

Лагранж се притесни от резкия тон на приятеля си.

— Защо не? — попита той. — Можеш само да спечелиш от моята смърт, ако на това му викаш печалба.