Джулиан Барнс - Лимони на масата

При това положение си помислих: защо не ида в обществената библиотека да хвърля един поглед на четивата, започващи с А? (Веднъж едно момиченце ме попита: На опашатите лъжи краката им дълги ли са?) Прехвърлих томчетата на А и си дадох сметка, че ми е дошло до гуша от Фабриката за лъжи, от забавните описания на кръчми и надничане в женските пазви, така че минах нататък. Виждате ли накъде бия? Следващият рафт започва с Барнс: „Папагалът на Флобер“. А, това трябва да е за Лулу. Гордея се, че знам наизуст „Чисто сърце“. Но тук съм си донесла малко книги, защото стаята ми е trop petite.

Ще се зарадвате, като разберете, че владея и двата езика, затова книгата Ви ми достави голямо удоволствие. Миналата седмица чух един учител да обяснява на някакъв турист: „A gauche puis à droite.“ 6 6 Наляво, после надясно (фр.). — Б.пр. Напълни ми душата с изкусното произношение на GAUCHE и продължавам да си го повтарям във ваната. Топи се в устата като френска франзела с масло. Ще повярвате ли, че на баща ми, който сега щеше да е на 130, са му преподавали френския (както и латинския) с наше произношение: „фрейнзийла“? Няма да повярвате, то и аз се чудя. Но има напредък — днешните ученици често докарват хубаво гърлено Р.

Revenons à nos perroquets 7 7 Да се върнем на нашите папагали (фр). Парафраза на „Да се върнем на нашите овце“, т.е. да си дойдем на темата. — Б.пр. обаче, главния повод да Ви пиша. Няма да Ви противореча относно случайните съвпадения. Макар че не съм съгласна. Заявявате, че не вярвате в тях. Не говорите сериозно, нали? Имате предвид, че не вярвате в нарочните и нагласените съвпадения. Ала не можете да отречете съществуването на случайните съвпадения, тъй като те се наблюдават доста често. Но вие отказвате да търсите скрит смисъл в тях. Аз не съм уверена, че сте прав, защото като цяло съм последователка на агностицизма. Както и да е, сутрин имам навик да се разхождам по Алеята на църквата (не че е останала църква) към Пазарния площад (нито пък пазар). Вчера тъкмо оставих книгата Ви и тръгнах да се разхождам, когато… какво да видя? Голям сив папагал, затворен в кафез, зад един висок прозорец. Случайно съвпадение? Разбира се. Какво искам да кажа ли? Клетото пернато изглежда ужасно, кокошини се, кашля, човката му тече, никакви играчки в кафеза му. Така че аз пиша една (любезна) картичка на неговите (непознати) собственици и вътре казвам, че сърцето ми се къса от тази гледка и се надявам да се погрижат за него, като се върнат вечерта. Едва съм влязла в стаята си и ето че влетява една побесняла старица, представя се, размахва картичката ми и казва, че ще ме съди. „Добре — викам, — но ще ви излезе солено.“ Тя ми обяснява, че „Доминик“ се кокошини, защото е суетен. Нямал играчки в кафеза, защото не бил някое вълнисто папагалче и щял да ги накълве. И че папагалските човки не можели да текат, защото нямали лигавица. „Ама че невежа, нахална старица“, избълва тя насреща ми и си замина.

Та значи тази дисертация върху папагалите ме впечатли. Мисис Одри Пен е образована жена, това е ясно. Понеже нямам други справочници освен стария ми албум със снимки на випуските, потърсвам я небрежно. Ето я: женски колеж „Лейди Маргарет“, Оксфорд, осем години по-млада от мен, била е стипендиантка там, където аз бях видна изследователка и преподавах френски. (Не ветеринарна медицина.)

Трябваше да Ви опиша случката, тъй като никой друг няма да разбере колко странен е този синхронизъм. Но дали той представлява случайно съвпадение в пълния смисъл на понятието, не мога да кажа, не съм капацитет. Съседите ми в тоя карцер или са луди, или са глухи. Аз, като Флоберовата Фелисите, съм глуха. За жалост лудите тук не са глухи, но с какво право мога да твърдя, че глухите не са изкукали? Всъщност, макар да съм най-малкото момиче тук, ме направиха Отговорничка по дисциплината, защото съм най-подходяща поради сравнителната ми младост във „Взел-дал“.

Croyez, cher Monsieur, à l’assurance de mes sentiments distingués. 8 8 Приемете, драги господине, уверенията ми за най-мили чувства (фр.). — Б.пр.

Силвия Уинстанли

4 март 1986 г.

Драги мистър Барнс,

Защо в книгата казвате, че сте доктор? След като ме питате дали да ме наричате мис или мисис, ще кажа, че съм мома, макар че можехте да проявите малко повече галантност. Защо не лейди Силвия? Аз съм от аристократичен род в края на краищата, една от знатните фамилии в графството и прочие. От сестрата на баба ми знам, че когато била малка, кардинал Нюман й донесъл портокал от Испания. Един за нея и по един за сестрите й. По онова време портокалът не бил познат в Англия. Н. е бил кръстник на баба ми.