Джулиан Барнс - Лимони на масата

16 септември 1986 г.

Скъпи Джулиан,

Твоят роман се оказа поучителен, не в сексуално отношение, а защото героинята ти Барбара при дискусии използва абсолютно същите увъртания като нашата Управителка тук. Съпругът на У., Старшината, е върхът на нахалството според мен, но знам, че ако от устата ми се изплъзне „Майната ти“, с мен е свършено, макар че засега Упр. Тяло ме одобрява. Вчера тъкмо бях тръгнала към пощенската кутия, когато Старшината ме пресрещна и ми предложи да не се разкарвам. Всички глухари и откачалки тук му дават писмата си да им ги пусне. Казах му: „Може вече да не карам колата си, но ще продължавам да пътувам до града с автобус и преспокойно мога да се затътря до пощенската кутия.“ Изгледа ме безочливо и аз си го представих как нощем отваря на пара всички писма и къса всяко, което съдържа оплаквания от „Взел-дал“. Ако писмата ми внезапно секнат, знай, че или съм умряла, или Властите са ми наложили пълен контрол.

Ти музикален ли си? Аз лично отбирам малко от ноти и то е, защото бях умна и се захванах с пианото от шестгодишна, съвсем скоро свирех чудесно a prima vista , свирех и на контрабас & флейта (малко или много) и постоянно исках да се пробвам на църковните органи. Харесваше ми как гърмят и тътнат тия инструменти. (Но не си падам по църквите. Каквото щеш си мисли.) Обичам да ходя до града — в автобуса се подхвърлят шеги и закачки, в търговския център има фолклорни танци и можеш да чуеш Бранденбургските концерти на една машина, добри музиканти свирят на цигулките.

Попрочетох още някои А-та и Б-та. Тия дни ще взема да преброя консумираните питиета и запалените цигари, които се използват за пълнеж на романите. И „винетките“ от келнери, шофьори на таксита, vendeuses 16 16 Продавачки (фр.). — Б.пр. и тям подобни, които не играят по-нататъшна роля в сюжета. Романистите или си падат по пълнежите, или философстват, което, така ни учеха, било един вид „обобщение“, както при Балзак. За кого е Романът, питам се аз. В моя случай за невзискателен човек, който иска да се поразсее между 22 часа и времето за лягане. Теб това не те удовлетворява май, така си мисля. Но за да ми е увлекателно, важно е да има героиня, която да прилича на мен, за да се вживея в действието, но с моя волен дух и синя кръв това рядко се случва.

И все пак А-тата и Б-тата превъзхождат по качество месечната доставка книги от Червения кръст. Тях сигурно са ги писали Сестри на нощно дежурство през дългите часове, в които иначе бездействат. Единствената им тема е силното желание да се омъжат. Какво става после, тях, изглежда, не ги вълнува, макар че според мен това е основният проблем.

Една Прочута Личност от света на изкуството написа в автобиографията си отпреди няколко години, че обичта му към жените е събудена от първото му влюбване в едно момиченце, с което танцувал в детската школа. Тогава той бил на единайсет, а тя на девет. Няма никакво съмнение, че това малко момиченце съм аз: описва рокличката ми, а училището е същото, в което учеше брат ми, датите съвпадат и т.н. Оттогава насам никой не се е влюбвал в мен, но бях красиво дете. Ако навремето съм го била удостоила с един поглед, пише той, щял да ме последва накрай света. В резултат на което цял живот преследвал жените и съпругата му била толкова нещастна, че се пропила, а пък аз така и не се омъжих. Какво е твоето умозаключение, драги Писателю Барнс? Изпуснала ли съм си късмета преди седемдесет години? Или това е било щастливо отърваване и за двете страни? Той дори не е подозирал, че ще стана независима интелектуалка и няма да сме един за друг. Сигурно щеше да ме докара до алкохолизъм, а аз него до много изневери и тогава жена му щеше да му разкаже играта, но всъщност нея нямаше да я има и в биографията му щеше да пише колко съжалява, че изобщо си е спрял погледа на мен. Много си млад да ми дадеш отговор на тези въпроси, но когато човек оглушее и полудее, започва все по-често да си ги задава. Къде щях да съм сега, ако две години преди Първата световна война бях погледнала в друга посока?

Е, безкр. ти благодаря и се надявам, че лич. ти живот е наред и те задоволява напълно.

С обич,

Силвия У.

24 януари 1987 г.

Скъпи Джулиан,

На една от лудите тук й се привиждат призраци. Появявали се под формата на зелени проблясъци, в случай че пожелаеш да провериш, и я последвали и тук, след като се отказала от апартамента си. Лошото е, че докато на предишното място се държали прилично, тук, в карцера „Взел-дал“, й погаждат дяволски шегички. На всички ни е позволено да си държим по един малък хладилник в „килиите“ в случай на Нощно Прегладняване и мисис Галоуей тъпче своя с шоколадови бонбони и бутилки сладко шери. Така че какво да правят нощем призраците, освен да й изяждат бонбоните и да й изпиват шерито! Всички проявихме загриженост, когато въпросът се повдигна (глухите бяха по-притеснени, несъмнено защото не разбираха за какво става дума), и се опитахме да изкажем съчувствие за щетите й. Това продължи известно време и предизвика всеобщо униние, докато един ден тя не се появи на Обяд, ухилена до уши. „Върнах им го тъпкано! — извика. — Изпих една от техните бутилки шери, която бяха оставили в хладилника ми.“ Голяма веселба падна по този повод. Уви, прибързано, защото шоколадът продължи да изчезва при нощните набези въпреки бележките, които им се пишеха, кога строги, кога умолителни. Мисис Г. непрестанно ги закачаше на вратата на хладилника. (Според теб какъв език четат призраците?) Накрая случаят се обсъди на общо събрание на Пилчър Хаус по време на вечеря в присъствието на Управителката и Старшината. Как да накараме призраците да спрат да ядат шоколадовите бонбони? Всички погледи се обърнаха към Отговорничката по дисциплината, която се бе провалила при това изпитание. По изключение трябва да похваля Старшината, който прояви забележително чувство за хумор, освен ако наистина не е повярвал (много е възможно) в съществуването на малките зелени проблясъци. „Защо не сложим катинар на хладилника?“ — каза той. Единодушни аплодисменти от дами и господа, при което той предложи да отиде в „Би & Кю“ да я снабди с катинар. Ще те държа в течение как ще се развият събитията, ако можеш да използваш това в някоя от твоите книги. Интересно ми е дали и ти ругаеш толкова, колкото героите ти. Тук никой не ругае; освен мен, все още наум.