Джулиан Барнс - Лимони на масата

Какво намеквам ли? Просто имам чувството, че някой постоянно ме ръчка в ребрата: „Отваряй си очите!“ Според мен ми дава някакъв знак. Е, това не е твоя грижа. Но за мен е доказателство за поуките, които ни предлага един Висш Разум. Как става ли? Откъде да знам?

Тъй като съм в психозоната, забелязвам как еволюцията в разгадаването на Съзнанието напредва с бързината на технологиите: ектоплазмата е отживелица, като восъчната свещ.

Мисис Галоуей, онази с катинара на хладилника и зелените духчета, „се спомина“, както обича да казва Управителката. Какво мислите, че ще стане с малките зелени проблясъци, попитах веднъж на вечеря. Дамите & господата се позамислиха над въпроса и накрая заключиха, че и те сигурно са се споминали.

Amitiés, sentiments distingués, etc. 19 19 Поздрави, най-прекрасни чувства и т.н. (Фр.) — Б.пр. ,

Силвия У.

17 януари 1989 г.

Предполагам, че ако човек е Луд и умре & се окаже, че има Обяснение на това, първо трябва да го обезлудят, за да може да го разбере. Или пък ти мислиш, че Лудостта е просто обвивка на съзнанието в днешния свят, който няма нищо общо с останалите?

Не си вади заключения от картичката ми с Катедралата, че съм спряла да Разсъждавам със собствени Мисли. Чака ме „Растителен слой на Земята и дъждовни червеи“ по всяка вероятност. Но може би не.

С.У.

19 януари 1989 г.

И така, драги Писателю Барнс,

Ако те попитам „Какво е животът?“, сигурно ще ми отговориш многословно, че е просто една случайност.

Е, остава въпросът — каква случайност по-точно?

С.У.

3 април 1989 г.

Уважаеми мистър Барнс,

Благодаря Ви за писмото от 22 март. С прискърбие Ви уведомявам, че мис Уинстанли се спомина преди два месеца. Падна и си счупи бедрената кост, докато отиваше до пощенската кутия, и въпреки усилията на медицинския персонал в болницата се получиха усложнения. Беше симпатична жена и несъмнено душата на компанията в Пилчър Хаус. Дълго ще я помним и ще ни липсва.

Ако ви интересува нещо друго, не се колебайте да ми се обадите.

Искрено ваша,

Дж. Смайлс

(Управител на дома)

10 април 1989 г.

Уважаеми мистър Барнс,

Благодаря Ви за писмото от 5-и т.м.

Докато почиствахме стаята на мис Уинстанли, намерихме доста ценни вещи в хладилника. Имаше и връзка писма, но понеже бяха във фризера, а той за жалост е бил изключен за размразяване, писмата са пострадали доста. Макар че адресът все още се четеше, решихме, че подателят ще се натъжи, ако ги получи обратно в такова състояние, така че съжалявам, но ги изхвърлихме. Може би тях имате предвид в своето запитване.

Все още ни е много мъчно за мис Уинстанли. Беше симпатична жена и несъмнено душата на компанията в Пилчър Хаус по времето, когато беше жива.

Искрено ваша,

Дж. Смайлс

(Управител на дома)

Има дни, в които той е добре. Разбира се, има и такива, в които е зле, но нека за малко да забравим за тях.

Когато е добре, аз му чета. Избирам нещо от любимите му книги: „Радостта от готвенето“, „Рецептите на Констанс Спрай“, „Кухнята през четирите сезона“ от Маргарет Коста. Може и да не помагат винаги, но на тях най-много може да се разчита, а аз си знам какво предпочита той и какво го дразни. Елизабет Дейвид не върши работа, а пък модерните кулинарни знаменитости не може да ги трае. „Педали — започва да крещи, — зализани педали!“ Не харесва и готвачите по телевизията. „Виж ги тия евтини клоуни“, избухва, макар че аз просто му чета от книгите им. Веднъж опитах с „Лондонските заведения през очите на Бон Виван“ от 1954-та и много сбърках. Лекарите ме предупредиха, че превъзбудата е вредна за него. На мен ли ще ми разправят! Всичките им полезни съвети през последните години се свеждат до: не знаем каква е причината, не знаем кое е най-ефикасното средство, ще има дни, в които ще е добре, и такива, в които ще е зле, внимавайте да не се превъзбужда. А иначе… болестта му, разбира се, е нелечима.

Обикновено си седи на стола по пижама и халат отгоре, избръснат сносно, доколкото успявам, старателно обут в пантофи. Не е от мъжете, които си подпетяват пантофите и ги носят като чехли. Винаги е бил изряден. Седи си с прибрани крака и напъхани в пантофите пети и ме чака да отворя книгата. По-рано отгръщах напосоки, но това създаваше проблеми. От друга страна, се сърди и като почвам направо с това, което харесва. Трябва уж случайно да попадна на него.

Така че отварям „Радостта от готвенето“ на 422 страница, да речем, и зачитам на висок глас: