Джулиан Барнс - Лимони на масата

Познаваш ли моята голяма приятелка Дафни Чартърис? Може би е снаха на сестрата на баба ти. Не, ти каза, че си от средните класи. Тя беше една от първите ни авиаторки, със синя та синя кръв, дъщеря на шотландски земевладелец, и като си получи летателното удостоверение, прекарваше с товарен самолет декстърски добитък. Беше една от 11-те жени, обучени да пилотират ланкастър по време на войната. Имаше свинеферма и винаги кръщаваше завързака в прасилото Хенри, на най-малкия си брат. Беше нарекла една стая в дома си „Кремъл“ и там не допускаше никой да я безпокои, дори мъжа си. Винаги съм смятала, че това е разковничето за щастливия брак. Както и да е, мъжът й умря и тя се върна в семейната къща да живее със завързака Хенри. Вътре беше кочина, но те си живееха мирно и щастливо и оглушаваха заедно, с всеки месец все повече. Когато престанаха да чуват звънеца на вратата, Хенри го смени с клаксон на кола. Дафни отказваше да носи слухово апаратче под претекст, че се закачало за клоните на дърветата.

Нощем, докато призраците се опитват да отключат катинара на хладилника на мисис Галоуей, за да изядат шоколадовите й яйца, аз стоя будна и гледам как луната бавно се плъзга сред боровете и си мисля за добрите страни на умирането. Не че ни е даден избор. Е, да, можеш сам да сложиш край на живота си, но това винаги ми се е виждало невъзпитано и самонадеяно. Самоубийците ми приличат на хората, които си излизат по средата на пиеса или симфоничен концерт. Искам да кажа… тъй де, разбираш ме.

Основни аргументи в полза на умирането: това е, което другите очакват от теб, щом навършиш определена възраст; напредваща немощ и слабоумие; хабене на пари (дори харчене на наследството) само и само да я има една напикаваща се торба стари кокали и мъртъв мозък; отслабнал интерес към Новините, бедствията, войните и т.н.; страх да не попаднеш изцяло под властта на Старшината; желание да Опознаеш Отвъдното (или не?).

Основни аргументи против умирането: никога не вършиш това, което очакват от теб, защо сега да започваш; евентуално страдание, причинено на другите (тъй или иначе, неизбежно в един момент); все още на рафт Б от Фабриката за лъжи; кой ще вбесява Старшината, като ме няма?

… не се сещам за други. Ти можеш ли да предложиш нещо? Забелязала съм, че За-то винаги излиза по-силно от Против.

Миналата седмица откриха една от лудите чисто гола в края на градината с пълен куфар вестници, явно е чакала влака. Покрай „Взел-дал“ изобщо не минават влакове, откакто лорд Бийчинг се отърва от нерентабилните линии, така че сме в девета глуха.

Е, още веднъж благодаря, че ми писа. Прощавай за моята епистоломания.

Силвия

П.П. Защо ти казах това ли? Опитвах се да ти обясня, че Дафни беше човек, който винаги гледа напред и почти никога назад. Сигурно не ти се вижда кой знае какъв подвиг, но те уверявам, че става все по-трудно.

5 октомври 1987 г.

Скъпи Джулиан,

Не мислиш ли, че езикът има за цел общуването? В първото училище, където си карах практиката (беше задължителна), не ми позволиха да преподавам, а само да слушам, защото обърках „ти“-то на минало просто време. Ами ако ме бяха учили на Граматика, което няма нищо общо с това да владееш френски, щях да ги затапя, че никой не казва: „Lui écrivis-tu?“ 17 17 Ти писа ли му? (Фр.) — Б.пр. или каквото е там. В моето „училище“ ни учеха най-вече на изрази, без да правим разбор на участващите времена. Постоянно получавам писма от една французойка, завършила най-редовен лицей, която си слага окончанията както й е удобно. И въпреки това моята шефка, чието френско „р“ беше под всякаква критика, взе, че ме уволни. С радост ще кажа, че нещата се подобряват, ударенията се понаучиха и сега никой не се обижда, като чуе „жабо“.

Не съм сигурна дали в дългите писма, които пиша, не съм го обърнала на сенилно бръщолевене. Работата е там, драги Писателю Барнс, че да владееш френски не е въпрос на граматика, и това важи за всички аспекти на живота. Не мога да намеря онова писмо, в което ми разказваш за срещата си с един автор, по-голяма антика и от мен — Джеради? Така ли беше? Потърсих го в библиотеката, но не го намерих; във всеки случай ще съм си заминала от тоя свят, преди да стигна до Д-тата. Доколкото си спомням, беше те попитал дали вярваш в прераждането и ти си казал „Не“, а той отвърнал: „Като стигнете моите години, може и това да се случи.“ Не казвам, че има живот след смъртта, но в едно съм сигурна — когато си на трийсет или четирийсет, ти е достатъчно да си много добре с граматиката, но когато вече си глух или смахнат, ти трябва също така да владееш френски. (Схващаш ли какво имам предвид?)